И още малко от историята на нашето образование….

По-точно от онази част на историята ни, която е била непозната за някои от нас, била е известна на  други…. и вероятно затова толкова грижливо укривана от тях. Истината е, че повечето от документите, доказателствата относно миналото на просветното ни дело нямат адекватен прочит и до днес.

Една от темите, която е или избягвана, или съвсем целенасочено интерпретирана напълно противоположно на онова, което подчертават фактите, е въпросът относно ролята на Русия и нейното място в създаването и развитието на нашето образование.

Една от целите, която си поставя Русия и която безотказно преследва, е доминиране  над славяните, като около средата на 19. век това намира ясен израз в промотирането на идеите за панславизма и единство на православния свят, което не е било нищо друго освен апетити за контрол над всички славяни и събирането им под властта на руската имерия.

Как това се осъществява на практика? Напълно осъзнавайки, че една от ключовите крепости в една държава е нейното образование и просветно дело, Русия съсредоточава усилията си именно там – да покори българите, като упражни контрол над (т.е. поеме изцяло в свои ръце) тяхното образование. В средата на 19. век е разработена и пълна политическа програма, която има за цел да спре проникването на западното влияние в нашата страна. По това време е създадено  Одеското настоятелство, водено от В. Априлов и Никола Палаузов, което е съставено от български търговци – емигранти, имащи за цел да отворят още по-широко вратите на руското влияние в БГ.

В България се създават училища изцяло по инициатива на Русия и под нейно влияние. Едни от най-престижните от тях, които са били и центрове за разпространение на руска литература, учебници, помагала, са Априловската и Пловдивската гимназии. Не е ли малко странно, че в почти всички наши училища по онова време учебниците са били от Русия? Учителите също – руски възпитаници, един от тях е и даскал Ботоьо Петков, който създава Калоферското училище.

1846г. Александър Екзарх изпраща два мемоара(документа) до руския имератор, които съдържат една разработена от него – цялостна програма за развитието на българското просветно дело изцяло под руско влияние. Тази програма, естествено, е одобрена и той самият започва да получава ежегодно по 10 000 сребърни лири, с които  създава училища, с учебници и учители от Русия (обучени там), разпространява и руска литература. От нашите историци този човек е „наречен руски „мисионер“ на образователното ни дело?!

Друг такъв известен „мисионер“, „активен борец“ за разрастването и утвърждаването на руската политика на доминиране и инвазия в културния ни живот, и по-специфично в нашата просвета, е Марин Дринов. След войната, по инициатива на временното  руското управление, в страната ни са създадени първите институции, една от които е Министерството на просвещението (настоящето МОМН), като първият министър там е  Марин Дринов. От тогава датира и първата образователна реформа у нас, първите ни инспекторати, правилници, устави, читалища. Проведена е от руското управление в БГ и неговият пряк представител Марин Дринов (изцяло руски възпитаник, малко живял в България). По силата на тази реформа всички училища минават под единно управление и едни учебни планове!!! Ето откъде идва настоящето устройство на МОМН и програмите му, неговата политика.Ето и откъде тръгва държвният контрол над училищата.

Надявам се, откривайки истината, да успеем да я приемем и да ѝ позволим да реформира мисленето ни и да ни промени. А ние, от своя страна, да променим историята и да разчупим тоя порочен кръг на контрол, заблуда, насилие, еничарство по отношение на 5-годишните и толкова съсипани животи след това!