Непознатият Софроний Врачански.

Здравейте!

Преди време ми попаднаха интересни и малко познати факти от живота и делото на Софроний Врачански, които умишлено се премълчават в учебниците. Един от тях се отнася до огромната привързаност (култа) на този наш „възрожденец“ към Русия….

Като един от официалните ръководители на политическия кръг в Букурещ Софроний възрприема себе си като представител на целия български народ и заявява пред руското държавно ръководство молбата на „целия български народ“ да бъдем приети под управлението на руския монарх. Така заедно с него част от българските политици тогава се поставят в услуга на руската външна военна политика относно българите. Нарекъл себе си „архиерей български“, той стои в основата на организиране на военно-разузнавателна мрежа в помощ на руските войски и навлизането им в България.

Пишейки „Възвание към българския народ“ и разпространявайки го сред българите, С. Врачански представя руските войски като „христолюбиво войнство“ !!! , „пазители и спасители на християнската вяра“ и заплашва с „адови мъки“ всеки българин, който се „подаде на изкушението“ да не помогне, а да избяга от руските войски при навлизането им у нас на „осовободителната“ мисия….

Няма нужда от коментар, нали!

В едно от писмата си  Софроний изтъква:“ …В това аз, при чинът си, с клятва мога да кажа, че те всички (българите) единодушно жаднеят от желание да бъдат предадени под русийската държава, но нямат случай да изпросят за себе си (лично) това величествено покровителство…“

На граф Коменски той пише, че русите и българите трябва  да бъдат една вяра, един език и една държава.

Хайде пак, на фона на всички тия слова, да си припомним какво казват З. Стоянов и Раковски по този въпрос, а?

 „О, пусто да остане подобно съединение! Ние го не желаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили?“

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашите земи, когато се е произнесла за първи път думата „освободителка, покровителка“! Аман, бей, аман!“ З. Стоянов

Скъпи приятели, ние сме отговорни да кажем истината на поколенията след нас! 

И да пренапишем историята и учебниците!