Книги, книги и пак книги…
Обичам да ги разглеждам и прелиствам, да ги чета. А те са толкова различни и еднакви – едни ухаят на интимност и споделеност, други просто предават някаква история. Като че ли общото между тях обаче е, че във всяка книга нейният автор е оставил частица от себе си, къс от сърцето си. Затова е важно какво четем и как го четем.
Съвсем скоро ми попадна четвъртият том от поредицата на д-р Иван Гаджев – „Лушин – никога вече комунизъм“. Пълен е с документи, архивни материали, спомени, свидетелски разкази и преживявания на осъдени от така наречения „Народен съд“.
Това, което на мен лично ми направи впечатление, бяха спомените на Асен Рашев, единият от братята Рашеви, и тримата подложени на зловещи опресии и преследвания от страна на комунистите.
През 1948г., откаран за пореден път в лагера „Куциян“, Асен Рашев среща там и Димитър Талев. Талев е болен, измъчен от глада и мъченията в лагера, от непосилния труд.
Вместо оплаквания обаче, това, което Асен чува от писателя е:
Асене, българският народ е надживял много усилни години, и това чудо ще мине. Бъди горд, че си тук в защита на българщината!
Ами ние? Какво направихме ние с тази пазена с цената на толкова жертви и сълзи българщина? И помним ли въобще стойностните завети, които Талев и още много като него са ни дали…
И как да ги помним, като не знаем за тях – та десетилетия наред те бяха изключително грижливо укривани и унищожавани от комунистите.
От Паисий – през Ботев и Левски, та до Илия Йовчев, Захари Стоянов, Стамболов, Методий Кусев, Талев – един и същи рефрен:
Народе????
…
Защо се срамуваш да се наречеш българин?
…
Знаеш ли кой си!
Бъди горд!
…
…в защита на българщината!