Отново за обикновените хора и за някои превъплъщения на Дякона

През  2007 година в Пазарджик е проведена Научна конференция, посветена на 170 – годишнината от рождението на Левски, на който форум са споделени доклади и изследвания на повече от 25 автори.

Част от фактите, събитията и родовите спомени, свързани с Апостола, са предавани от поколение на поколение за векове.

Една от тези истории, лично мен, много ме впечатли, защото отново покрай всичко, свързано с Левски,  разказва и за  един много обикновен човек, който е заплатил с живота си за това, че е приютил Апостола.

През октомври 1871г. Левски е в Стрелча, преоблечен като протестантски проповедник, по този начин той се е дегизирал не веднъж, още повече, че са известни връзките му именно с протестанти от различните градове, които го укривали. Проповедник, който разпространява Библии,  човек, който не би трябвало да буди подозрения у никого.  Вътре в самите Библии обаче били скрити  революционни материали.

В Стрелча Левски основал Революционен комитет, отсядайки в къщите на поп Бойчо и Недельо (Дело) Стойнов. Така или иначе, Дякона си тръгнал още преди турците да се усетят, но дни след това обаче те претърсвали къщите наред. След 5 дни   масово обсадили къщата на Дело Стойнов, запалили плевнята, измъкнали  го  на площада и го пребили до смърт. След това го качили на кон, за да го карат в Пазарджик, изтезавали го по пътя,  докато Дело издъхнал.

В материалите пише, че цялото население присъствало на това погребение, дори самият Левски, който година по-късно сам намерил смъртта си.

Отново обикновена история за един обикновен  човек, малко известен – просто един от многото, за когото е отбелязано също, че „не се примиряваше, но открито се противопоставяше на своеволията на стрелчанските турци и на турската власт.“ Наблюдавайки този човек, още при първото си идване в Стрелча, Левски решава да му се открие и да го посвети в своите дела.

Ясно какъв е краят по-нататък, повечето от хората, които като Недельо Стойнов „открито се противопоставят“ завършват трагично, историята ни е пълна с такива примери.

Малко известни личности, но оставили след себе си следа – хора, за които си заслужава да разровиш, да напишеш…

Хора, оставили едно добро духовно наследство на своите деца, внуци и правнуци, на самите нас – собствения си пример, нещо, което е несравнимо по-стойностно от материални притежания, титли, или томове написани от теб самия книги.

 

Библиография

„Васил Левски в Стрелча“, Мария Нейчева