Редове от писмата на Ботев

 

 

Отново Христо Ботев!

Текстовете, на които попадам от неговата публицистика и писмата му, според мен наистина си струва да бъдат прочетени от повече хора. Заслужават да бъдат популяризирани. Дълбоката мисъл и искреното родолюбие на тази личност съкрушават, смайват, поразяват! Редовете от писмата, които публикувам тук, откриват неговото сърце, копнежите му и тревогите, въпросите, които си е задавал; болката и страданията; надеждата и вярата…

Из писмо до Ив. Драсов:

„Тая неделя гладувах два деня, а печатница вече имам; но не казвай никому. Днес съм добре. Такъв живот ми убива способностите, но дано не се продължи дълго време. Дано се даде храна на сърцето ми и на душата ми, т. е. дано влезе в друга фаза нашият политически въпрос. Сега трепнеш, а крилата ти подрязани. Всичко с принуда,, без въодушевление: иде ти и да плачеш, и да псуваш… Но аз не се отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дей гиди хайдутлук, че пак хайдутлук? Де го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме сичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега – прави сметка на гологани, които даже и на хляб не стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя синките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди всичко тряба да сме човеци, после вече българи и патриоти… – Прощавай, в главата ми се въртят лоши мисли и една друга [се] затрупват… Познай и по писмото ми. В лош час съм сега…“

…………………

Из писмо до Тодор Пеев:

„Пейов! Ние не сме направили и стотната част от онова, което би могли да направиме. …природата ни не е накърнила нито умствено, нито физически — защо следователно седиме на припек и плачем, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата! Наистина, ние всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тия конкили и потъни в калта на нищожеството, а ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възсядал своя Буцефал… Пейов, не се смей! Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“

……….

Писмо на Ботев до семейството му:

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!Венето, ти си моя жена и тряба да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и тие трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а“

….

До Иван Драсов:

„Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството. Но какво да правиш, когато са малцина хората, които разбират, че тая добродетел съвсем естествено е основана на друга – любовта към ближния.“