Руското влияние върху нашия език или още относно опитите за поголовно асимилиране на българското…

Здравейте, приятели,

 Скоро  си мислех за НАШИТЕ КОРЕНИ, за корените на българското, на българския език. Отново си препрочетох някои неща от историята ни. Фактите са си факти! Навсякъде, където поглеждах във вековете около и по време на Възраждането, откривах един и същи мотив, който звучи натрапчиво, като рефрен – за руското културно влияние, което обогатило нашия език и книжнина. Какво всъщност е това влияние? За какво става въпрос? Ако погледнем историческите промени в езика ни – словообразуването, морфологията, наставките, ще открием, че заемките от руски произход, които са навлезли в него са един доста висок процент. По време на Възраждането учителите, които преподават в Априловската гимназия, оформила се като просветен център или „развъдник на училища“ от същия вид,(по думите на изследователи), решили да усъвършенстват езика ни чрез изучаване и преподаване на руски език. Това не било толкова трудно, тъй като всичките книги, учебници, помагала, таблици и т.н. били от Русия, включително и учителите – руски възпитаници. Така насилствената асмилативна политика над езика ни се усъвършенствала и разпространила из България със създаването на нови и нови училища. Руското влияние се разширява в културната ни, политическа и научна лексика, навсякъде и във всяка сфера. Съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, местимения, в изобилие, сме приели от своите „освободители“. Например думи като: (качествен, свойствен, веществен, последователен, благоразумен, самоуверен, особен, усърден, сложен, способен, опасен, необходим, уважавам, даже, вероятно, доклад, трогвам ) и много, много други са  русизми…..

Това явление възмущавало  някои от нашите възрожденци, то не било адмирирано от всички. Имало и хора, като Иван Богоров и Г. С. Раковски,  които решили да припомнят на българите къде са техните корени. По този повод Богоров пише: „Русите се крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име „панславизъм“, а по-добре е да са нарече „панрусизъм“, че днес с име Славянски език са разбира Руският…… А най-злото е, че  дори и когато те не  налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл и са затичаваме да правим писмения наш български – Руско-Български език, та им ставаме слепи подлизурки…“

   Авторът протестира срещу асимилацията на езика ни и припомня историята – НАШИТЕ КОРЕНИ , а това са всъщност фактите, които открито изявява и Раковски, че старобългарският език е най-старият писмен славянски език, който изиграва фундаментална роля за оформянето на староруския. Руският литературен език се оформя и развива чрез пренасянето през 11 век на старобългарска книжнина в Русия.По думите на руския езиковед В.В. Виноградов влиянието на старобългарския език: „е ускорило процеса на образуването на староруския държавен език…А старобългарското влияние е придало веднага на руския език широта на стилистичните вариации. То е увеличило незимеримо богатствата на неговите изразни средства.“

Ето къде са корените ни!