Спомени за Димитър Талев като концлагерист в мина „Куциян“

 

Димитър Талев е един от основните матуритетни автори, които присъстват в изпитната програма на зрелостните ежегодни изпити за 12.клас. В учебниците  и препоръчаната научна литература – елитна библиография, която всеки преподавател има отговорността да осигури на младите хора, ще открием безкрайни редове с анализи, интерпретации, резюмета, планове за съчинения – все за Димитър Талев и проблематиката, визирана в романа му ‘Железният светилник“. Този роман наистина си заслужава да бъде прочетен, още повече, че прототип на неговия главен герой Лазар Глаушев, е една изключителна личност – Методий Кусев, за когото вече има публикации в този блог!

Така че, ако наистина има търсещи хора сред дванадесетокласниците, съществуват доста източници, които те могат да използват.

Какво обаче не биха могли да открият нашите деца в споменатите вече учебници, помагала, научна литература, предназначена да ги подготвят за матурата? Ами, ето това – СПОМЕНИТЕ  за пребиваването на  Димитър Талев като  КОНЦЛАГЕРИСТ  в мината ‘Куциян“, разказани от писателя Йордан Вълчев, който  е бил концлагерист там по същото време. Публикувам представената случка без каквато и да било промяна, заедно с линк към източника накрая:

 

Концлагерист в мина „Куциян“

Събитието се случи на 20 декември 1947 година, в късна вечер – около 20,30 часа. Тогава групата, в която беше и Талев, имаше задача – под светлината на силни прожектори да товари във вагонетки свличащите се лавини въглища след разрушаването на пластовете с експлозив.

По едно време лопатата се забива в нещо меко… Ето че още по-меко. И ми дойде страшната мисъл! Започнах да крещя: „Прожектора, седми забой, право надолу!“ Хвърлям лопатата, хвърлям се във въглищата, разравям с ръце… Христо още не е „загрял“, но едновременно виждаме трупа на Димитър Талев. Аз се вцепенявам, но Христо скача и сяда върху корема на Димитър Талев, вади от горния си джоб кръгло огледалце… слага го на носа на Талев, подвиква „Жив е!“, стиска корема на Талев с коленете си, започва да се влачи нагоре-надолу по гърдите, крещи ми да отворя с клечка зъбите. Клечка имам в пояса – плоската, с която си чистя лопатата. С едната ръка разтварям устните, с другата ръка човъркам между зъбите, подвивам, започвам да разчеквам ченето. Христо бърка с два пръста, крещи „Не си е глътнал езика.“ И както се въргаля по корема на Талев, завира уста в неговата и го „помпа“ със своя въздух. Всички прекратиха работата и ни заобиколиха… Талев тъкмо почва да си мърда клепачите. Наскоро се свести напълно… Отидох зад Талев и започнах да го тегля под мишниците – да седне удобно. После лазя до моята торба и подавам шишето с вода. Той отпи, въздъхна и каза: „Бях на седми забой, получил съм синкоп, имам си го отдавна, имал съм дни и години, сърцето пак тупа, оживях!“

И се засмя. Постлах два шинела, положих го да легне на равно място, намерих на другия забой два шинела, завих го… Намерих и очилата му.“

Йордан Вълчев
писател

http://arhivmacedonia.blogspot.com/2010/01/blog-post_2884.html