Цената на родолюбието. Личното споделяне на Илия Йовчев.

Резултат с изображение за родолюбие

Често пъти, като стане дума за някои от нашите просветители – родолюбци, ние възприемаме  техния живот и дело през призмата на своите ценностни разбирания, особеностите на епохата, в която живеем, и мисленето, което неизменно тя формира у нас. Затова сякаш съвсем обикновено ни звучат призивните им фрази, откъсите от статиите, публицистиката, дневниците им.

И толкова бързо забравяме, че всъщност те са били живи личности, хора, които са имали семейства, деца, домове…Хора, които са избрали да живеят за нещо повече от себе си, и са решили фокусът на живота им да премине отвъд аз, мен и моето…

Смисълът на техните животи е бил, както Илия Йовчев се изразява – „родолюбивата борба“.

Е, нека видим какво е имал предвид самият издател на „Родолюбец“ под това понятие. Ето какво казва той:

 У нас се изисква голямо напрежение и често пъти огромни жертви за поддържане на родолюбива борба.

Именно такава борба е водил родолюбецът през повечето време на живота си.

Илия Йовчев е женен за българка, от която има шест деца – трима сина и три дъщери. Заради смелите си статии и критики към правителството, заради живота, който е водил и вестникът, който е издавал, той е бил перманентно преследван и арестуван няколко пъти. Наричан е презрително „американецът“, към него са отправяни персонални заплахи, съпроводени с думите „Хайде, отивай си в Америка, не те искаме тук“ . 

След поредица от арести, Йовчев е принуден да се завърне в САЩ, където умира през 1907г.

Ето негово лично споделяне за времето на един от тези арести:

Ух, лошо, лошо, от турско по-лошо!

Ужасна, непоносима, убийствена е била, драги читателю, атмосферата, в която съществувахме, ние и вестника ни, напоследък, особено през последните 4-5 месеца, откакто ми забраниха да издавам „Родолюбец“…

Искам да благодаря на Бога обаче, че през последните 17 месеца, най-вече през последните 4-5, не ми е излязла душата. Ей, много лишения и всякакви физически и душевни страдания се бяха комбинирали, за да скъсат нишката на живота ми…

Повече от месец, по време на ареста ми, стоях заключен в малка стаичка в участъка. Всичко, което получавах, се цензурираше от самия прокурор, цензурираха се и писмата ми. Някои английски писма доста се бавеха, докато минат през тая цензура. Даже храната ми се преглеждаше предварително, да не би някоя бумага, или бележчица да е мушната вътре. Напразно исках да ми изявят причините, поради които правеха това. Както и да ми покажат предписанието, заповедта, членът, въз основа на които съм арестуван. Отговаряха: „Заповед има за това, устна заповед“.

Съдът постанови и на 25.05.1888г. ме изпратиха под домашен арест. Бяха забранили и вестника. Не само това, но и забраниха на всички, даже и на роднините ни, да идват у нас. И ние не трябваше да излизаме никъде, не можеше да виждаме никого, дори адвокатите си. Под домашен арест беше цялото ми семейство. Това продължи почти два месеца, до 17 юли, когато почина малката ми, осеммесечна дъщеря. Докато детето ми береше душа, под неизразими вълнения, написах едно нападателно и неблагопристойно писмо до Прокурора. То беше плод на изгубеното ми търпение, следствие от тия измъчвания.

След смъртта на детето ми, вече ми позволиха да отида да се виждам с адвокатите си, както и  те да идват у нас.

Но ми е забранено да издавам вестника.

Малко по-късно родолюбецът ще напише:

Никакви страдания в чужда земя, мъчения, затвори и от най-върли врагове, не могат да съкрушат и убият така духа на българина, както систематичните преследвания от страна на нашето правителство и волската апатия на мнозинството към всяко благородно дело.

Въпреки това, Йовчев не се отказва. Целият му живот е живот в смелост, свобода и родолюбие, породени от искрена и жива вяра в Бога. Затова и неговите завети към поколенията, към народа ни са такива:

На народа си препоръчваме да осъзнае правата и силата си, които са му дадени от Конституцията..! Българите не бива да забравят, че са свободен народ! И те са отговорни, ако позволяват да бъдат разигравани и измъчвани от шепа хора, които са узурпирали правата им.

 

Библиография:

Всички цитати са взети от в. ‚Родолюбец“, в двата му тиража – от 1888-90г. и вторият, от 1898- 99г.