Знаехте ли че?

До началото на 19. век била позната най-вече практиката да се създават или закриват училища главно по лична инициатива,  от отделни лица,  като по-богати търговци и занаятчии, които освен всичко друго, били посветени и на ограмотяването на деца. Обучението на децата било заплащано от родителите им.

Едва тогава, по думите на изследователите на нашето минало, се заражда другата тенденция – общините и църковните настоятелства започват да откриват и поддържат обществени килийни училища. Обучението на децата вече било заплащано от самите  общини и настоятелства.

Това означава, че частното образование има много по-дълбоки корени в нашата история от държавното!

Така възниква и обучението със светски характер по земите ни – като необходимост от страна на родители – богати търговци и занаятчии, за които религиозното обучение в съществуващите вече килийни училища било крайно незадоволително. В търсене на модерни образователни пътища и нови форми, те самите се заемат да обучават  децата си, като им наемат частни учители вкъщи. Учителите преподавали на своите ученици вече предмети с ясна практична приложимост – артиметика, граматика, география. Иновативните решения на родителите дали добър резултат – децата били добре подготвени да наследят бизнеса на бащите си.

Според историците  именно тези решения на търговци и занаятчии (през 18. и началото на 19-ти век) били основно средство за доближаването на България  до културните  норми на европейския свят.

Докато не започнало  от 30-те години на 19-ти век добре обмислено и целенасочено проникване в  земите ни на Руския контрол върху нашия културен и просветен живот, и по-специално в  образованието …….(следва).

Който ни освободи, той ще ни и пороби!

РУСИЯ

                              И

                                            НАШЕТО

                                                                     ОБРАЗОВАНИЕ

Този материал е подготвен с помощта на не малко източници, събирани във виртуални библиотеки, книги, страници, част от които ще посоча накрая. Само че  в тях информацията не беше предадена, по начина, по който аз  я представям. Напротив – там пишеше за „благотворното?!“ руско влияние, за панславизма…Уфф! Е, просто използвах данните от тези материали като основа, за да може написаното тук да е автентично. Самата аз, когато започнах да проучвам и да чета относно влиянието на Русия върху училищното и висшето ни образование, върху просветното ни дело въобще, бях дълбоко, дълбоко съкрушена! Всъщност „нещото“ е било много по-страшно, отколкото си го представях и толкова добре обмислено. Някъде  четох „Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни!“ Само че , когато Истината те освобождава, понякога боли………..

Знаехте ли например, че Априловската гимназия в Габрово, първото ни училище от този тип, с което толкова много българите се гордеем, е била един от центровете за разпространение на руския контрол върху нашето образвание, създадена от В. Априлов, който заедно с Никола Палаузов са били ръководителите на прочутия Одески кръг, съставен от българи – емигранти. Целта на този емигрантски кръг основно  е била да отворят врати за руското влияние върху българското просветно дело, за което са получавали и пари.

19. век започва масово привличане на български деца и младежи към Русия, където са оформени три центъра за обучение на такива българчета:Одеса, Киев, Москва, по-късно и Петербург, където със стипендии от гореспоменатите търговци или директно от Русия са обучени българските младежи. Условието обаче, което е трябвало да изпълнят, за да получат въпросното „престижно“ образвание, е било – да се върнат после в България и да бъдат фактор за разпространение   на руското влияние.

Хитро, нали!    

(следва)

Захари Стоянов за Русия

„Като народ ние може да се гордеем, че всичките ни народни деятели: Г. Раковски, Л. Каравелов, В.Левски, Хр. Ботиов…..и прочие са биле против официална Русия. Никога те не са апелирале към нея, защото са  знаяле, че нейний камшик повече боли от турския.“

„С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите…“

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашите земи, когато са се произнесли за първи път думите осовободителка, покровителка…..Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука….то не прилича ни на далии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“  

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава“   

„Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи……..“

И още малко от историята на нашето образование….

По-точно от онази част на историята ни, която е била непозната за някои от нас, била е известна на  други…. и вероятно затова толкова грижливо укривана от тях. Истината е, че повечето от документите, доказателствата относно миналото на просветното ни дело нямат адекватен прочит и до днес.

Една от темите, която е или избягвана, или съвсем целенасочено интерпретирана напълно противоположно на онова, което подчертават фактите, е въпросът относно ролята на Русия и нейното място в създаването и развитието на нашето образование.

Една от целите, която си поставя Русия и която безотказно преследва, е доминиране  над славяните, като около средата на 19. век това намира ясен израз в промотирането на идеите за панславизма и единство на православния свят, което не е било нищо друго освен апетити за контрол над всички славяни и събирането им под властта на руската имерия.

Как това се осъществява на практика? Напълно осъзнавайки, че една от ключовите крепости в една държава е нейното образование и просветно дело, Русия съсредоточава усилията си именно там – да покори българите, като упражни контрол над (т.е. поеме изцяло в свои ръце) тяхното образование. В средата на 19. век е разработена и пълна политическа програма, която има за цел да спре проникването на западното влияние в нашата страна. По това време е създадено  Одеското настоятелство, водено от В. Априлов и Никола Палаузов, което е съставено от български търговци – емигранти, имащи за цел да отворят още по-широко вратите на руското влияние в БГ.

В България се създават училища изцяло по инициатива на Русия и под нейно влияние. Едни от най-престижните от тях, които са били и центрове за разпространение на руска литература, учебници, помагала, са Априловската и Пловдивската гимназии. Не е ли малко странно, че в почти всички наши училища по онова време учебниците са били от Русия? Учителите също – руски възпитаници, един от тях е и даскал Ботоьо Петков, който създава Калоферското училище.

1846г. Александър Екзарх изпраща два мемоара(документа) до руския имератор, които съдържат една разработена от него – цялостна програма за развитието на българското просветно дело изцяло под руско влияние. Тази програма, естествено, е одобрена и той самият започва да получава ежегодно по 10 000 сребърни лири, с които  създава училища, с учебници и учители от Русия (обучени там), разпространява и руска литература. От нашите историци този човек е „наречен руски „мисионер“ на образователното ни дело?!

Друг такъв известен „мисионер“, „активен борец“ за разрастването и утвърждаването на руската политика на доминиране и инвазия в културния ни живот, и по-специфично в нашата просвета, е Марин Дринов. След войната, по инициатива на временното  руското управление, в страната ни са създадени първите институции, една от които е Министерството на просвещението (настоящето МОМН), като първият министър там е  Марин Дринов. От тогава датира и първата образователна реформа у нас, първите ни инспекторати, правилници, устави, читалища. Проведена е от руското управление в БГ и неговият пряк представител Марин Дринов (изцяло руски възпитаник, малко живял в България). По силата на тази реформа всички училища минават под единно управление и едни учебни планове!!! Ето откъде идва настоящето устройство на МОМН и програмите му, неговата политика.Ето и откъде тръгва държвният контрол над училищата.

Надявам се, откривайки истината, да успеем да я приемем и да ѝ позволим да реформира мисленето ни и да ни промени. А ние, от своя страна, да променим историята и да разчупим тоя порочен кръг на контрол, заблуда, насилие, еничарство по отношение на 5-годишните и толкова съсипани животи след това!

Есе за училището – I част

Килийните училища в България отразяват нуждата от просветеност и духовно пробуждане, която може да бъде идентифицирана в българската народопсихология много преди реално-установената  времева определеност на нашето Възраждане.

Началото на килийното образование може да бъде търсено, според някои източници, още през 15. век, когато възникват пъвите подобни училища, където като обучители са активно въвлечени главно монаси, свещеници, по-рядко занаятчии и други по-грамотни, посветени на просветителската мисия, българи. Например в София 1578 година вече има две килийни училища, където се обучават главно бъдещи свещеници,1825 година е отворено първото обществено килийно училище в столицата.

Съществуват няколко типа килийни училища: към манастирите,   към църквите и училища вече с обществен характер, чиято поява датира през 18.век.

Обучението се извършва на гръцки и църковнославянски език. Първоначално училищата функционират в манастирски килии и църковни пристройки. През 17. и 18. век, според изследванията на Николай Генчев(Генчев 1988)[1] върху този период, се появяват и първите частни килийни училища, спонсорирани от обществени лица – главно еснафи и богати търговци, характерът на обучението в тях обаче отново не надхвърля обичайните рамки на религиозната им насоченост. Изучават се книги с религиозно-църковен характер, като често пъти заедно с това на учениците се преподава и определен занаят. Отличителен белег на този тип училища е начинът им на работа, който в повечето от случаите се характеризира с индивидуална работа с всеки ученик. Децата първо научават азбуката, после  сричките, а след това цели думи.

Въпреки недостатъците си, едни от които са строгите наказателни мерки спрямо учениците и едностранния характер на преподаването, лимитирано до изчитане и наизустяване на пасажи от познатите религиозни книги:  Псалтир, Часослов,  Апостол, изследователите са единомислени относно  ключовата роля, която килийното образование има за съхраняване и продължаване на културно-просветната традиция в периода от 15. До 18. век. Историческите източници показват, че на  учениците е предоставена възможност да получат и елементарни знания по математика, география, писане, естествознание. Така (особено през 18.век) училищата започнали да придобиват и светско-просветителски характер. По-известни  са : килийното училище в Разлог, построено 1835 година, където освен религиозните книги, на децата се преподавало граматика, аритметика, землеописание. В село Голям извор от 1816 година функционира подобно училище, което днес е преустроено в музей на образователното дело „Школото”.

Приносът на този тип институции и на килийното обучение като цяло е най-вече във възстановяването на просветната дейност в страната ни, която се намира под турско робство, в опазването на българската духовност и не на последно място в издигането на ново ниво, според Минко Гечев (Гечев 2002.) [2] на жаждата за знания у българите, което акселерира  дълбоките процеси на възраждането и съзряването на националното ни самосъзнание. Възкресяването на идеята за различно,  по-широкоаспектно обучение с подчертан (в по-късните векове: 17-ти и 18-ти век) нерелигиозен характер, родена в килийните училища, намира първоначалната си реализация именно там. Родолюбиви българи създават  едни от първите частни училища по нашите земи. Такова е училището на поп Никола от село Драгойново, който може да бъде приет и като един от пионерите на домашното образование у нас. Осъзнавайки нуждата на своите синове от образование, той намира монах Захарий и през 1824 година свещеникът основава в две от стаите на собствения си дом първото килийно училище в околността,  където първите ученици на монаха са двамата сина на поп Никола. Самите те по-късно стават учители, а в къщата на свещеника не липсват ученици за един дълъг период от време.

За времето си килийният тип обучение според изследователи (Гечев 1967)[3] е най-адекватната форма за продължаване на културните ни традиции и за съхраняване на писмеността, опазени били грамотността, родолюбието, в един по-късен етап на своето развитие килийните училища се превърнали и в огнища-разпространители на идеите за национално освобождение, за което свидетелстват Влайковите мемоари „Преживяното”(Влайков 1964)[4].

 В макроконтекста на историята на българското образование, еманация от старото традиционно патриархално мислене, (където водещ принцип е опазването на българското) – идеята за по-прогресивно светско обучение продължава да вълнува нашите просветители и повечето от представителите на еснафското ни съсловие, които се превръщат в основните спонсори при изграждането на нови български училища.  Идея за образование, което малко или много започва да доминира и да гради нова парадигма, ценностна система и приоритети в един постоянен паралел с просветните традиции и нововъведения в съседните ни държави. Така в началото на 18 век, детерминирана от растящата нужда от нова реорганизация на учебно съдържание, методика и модели на преподаване се оформя едно ново просветно движение, чиято цел е промяна на съществуващата в момента килийна система на обучение. Промяната е наложена и от нарастващата  несъвместимост между тази система и прогресивното развитие на производството ( индустриалния подем  в Европа). Чрез функционирането на училищата  вече по взаимната методика се открива реалната възможност за ликвидиране на съществуващото несъответствие между ускореното развитие на производителните сили и ниското ниво на образованост на широките народни маси. На търговците, еснафите и предприемачите били необходими реални знания по аритметика, география, елементарна грамотност по четене и писане не само за да управляват собствените си дейности и предприятия, но и за да могат да реагират адекватно на настъпилите прогресивни промени в страните около нас. За кратък период от време е трябвало да бъдат  подготвени личности, способни да изведат на ново ниво икономическата, културната и просветната сфера на живот в страната ни. Това са част от обективните предпоставки за възникването на взаимните училища, чието предназначение не на последно място е и да се оформят като духовна зона, която създава и съхранява българското, като място на противодействие срещу нарастващото влияние на гърцизма и денационализацията.

Взаимното училище е и институцията, където за първи път се прилага Бен-Ланкастърският метод, който носи името на британските педагози Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, приложен и от двамата, независимо един от друг. Основната цел на този подход е широкото разпространение на началното образование и масовото ограмотяване на населението. Изследванията на Димитра Папайоанну (Папайоанну, Д. 2005)[5] , търсейки произхода на метода, доказват, че неговите корени тръгват от йезуитските колежи във Византия, където на по-способни ученици е поверено обучението на останалите, като заедно с това помощник учителите се грижат за реда и дисциплината в колежа. Групите най-чето са  от десет човека.  Важно е да бъде отбелязано и че в световната история  взаимният подход възниква първоначално с една единствена цел – да даде на бедните деца (главно сираците) бързо, лесно и евтино образование, така че едни от първите места, където е приложена тази метода(наречена в САЩ -мониторингова) от Бен и Ланкастер, това  са домовете за сираци, които педагозите превърнали в училища. 

Иновациите на взаимното обучение се базират на широката въвлеченост на ученици, родители и обществената прислойка на еснафите в подпомагане  процеса на обучението. Училищата са спонсорирани финансово главно от богати търговци и еснафи. Ежемесечно родителите получавали отчет за успеха и поведението на децата си, а те от своя страна имали отговорността да дадат писмено уверение относно присъствието на детето.  Въпроси, свързани с функционирането на училището като цяло отново били решавани от  настоятелството и  родителите, пряко въвлечени в дейността на училището – начин на работа, известен в Габровското училище(Атанасов 1974)[6]

Първата теоретична систематизация на взаимоучителния метод е изработена от Петър Берон в „Рибният буквар” (Ванков,Ив 2003)[7], който съдържа една цялостна програма за обучение във взаимното начално училище. 1835 година е открито Габровското взаимно училище, което поставя началото на новобългарското светско образование, преди него училищата в Свищов и Котел, открити съответно 1815, 1816 година също използват взаимната метода, но  в тях се изучава основно гръцката просвета и култура и се преподава на гръцки език, затова началото на новобългарското просветно дело се асоциира със създаването на взаимното училище в Габрово. Друга подобна институция в България, това е училището в Свищов (1836г.), което е създадено и поддържано от търговско-промишлените слоеве в града. Поради разрастване на търговската дейност и разширяване на фабрики и предприятия възниква неотложната нужда от бързо придобиване на качествено и с реална практична насоченост образование. Така е създадено Свищовското училище и училището в с. Голям извор (1846г.)

Относно развитието и разпространението на взаимоучителния метод по света, известен с иновативната си политика в просветното дело е гръцкият губернатор граф Йоаннис Каподистриас,който влиза в управлението на държавата в години на криза  -  1827 година, основни акценти в работата  му са сферите на труда и образованието.  Чрез новата образователна програма, която създава, той успява да реорганизира и възроди образованието в Гърция. За да бъде  развито и усъвършенствано образованието в страната, според новия губернатор, трябва да бъде сложен акцент върху началното образование, където посредством  взаимоучителния метод за кратък период от време децата преминавали началния етап в обучението си и били способни да продължат по-нагоре. С цел по-добрата организация и адекватно прилагане на метода Каподистриас създава тричленен комитет за училищно образование, една от задачите на който е да проучи и подбере подходящите помагала и наръчници за работа във взаимните училища, така че да бъде създадена възможност за прилагане на единна система на преподаване.

Икономическият проблем относно създаването и поддръжката на училищата отново е решен иновативно от губернатора, като средствата идвали основно от данъци, дарения, също и финанси от обществено полезни дружества. Негов е приносът и за създаването на съревнование между частни предприятия и отделни личности за покриване на разходите по откриване и поддръжка на определено учебно заведение. Така че в основната си част финансирането на просветното дело в Гърция във времето на управлението на губернатор Каподистриас е от частни дарения, данъци и спонсорство от по-богати търговци и предприятия. По негово време в гърция функционират, по данни на Папайоанну, 84 взаимни училища и в тях се обучават към 8000 ученика.

Взаимните училища в Гърция са известни и с подчертано нехомогенните си групи, децата започвали обучението си на четиригодишна възраст, но в зависимост от нивото на познанията си, биха могли да се окажат в една група с 18, 19-годишни, тъй като преминаването в друга група зависи от напредъка в обучението, а не от възрастта.

 



[1] Генчев, Н. Българско възраждане. С., 1988.

[2] Гечев, М. Огнища на народната свяст. Взаимните училища в България. С.,2002.

[3] Гечев, М. Килийните училища в България. С.,1967.

[4] Влайков, Т. Преживяното, ч.2, С.,1964

[5] Папайоанну, Д. Възникване и разпространение на гръцките взаимни училища на Балканите. С., 2005.

[6] Атанасов, Ж. История на българското образование, С., 1974)

[7] Ванков, Ив. Петър Берон. Библиотека „Български писатели”, web.

II част

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВЗАИМООБУЧИТЕЛНИЯ МЕТОД ДНЕС:

 

Мултилевъл „Класните стаи” (МЛКС)  Едно от най-успешните приложения на взаимоучителния подход е многовъзрастовото обучение в САЩ и други страни, което изгражда един модел насъвременно взаимно училище с интегрирана учебна програма, в която липсва познатото разграничаване между отделните класове. За кратко време при многовъзрастовото обучение се придобиват знания, които в обикновените училища са предвидени да бъдат изучавани за един дълъг период от време. Интегрираните програми позволяват интегриране на предметите и спестяват ненужната информация, която заема голяма част от учебниците в държавните, а дори и в някои частни училища.

Освен това този подход на обучение е центриран около ученика и позволява индивидуална работа с всяко дете, взаимопомощ, взаимоконтрол и обмен на информация между децата, които популярните методи на обучение не позволяват.

 

„Малка група – тим” – интегрирани обединени училища в Германия:

В основата на тази концепция, според Петър Петров (Петров 2004)[1] лежи „активно индивидуално подпомагане в условията на хетерогенна група”. Подобен подход – интегрирано обучение с гъвкави учебни програми в многовъзрастова среда дава широк простор за развиване на индивидуалността на учениците, стимулира постиженията им в учебната дейност и формира взаимоотношения между децата, които оказват позитивно влияние върху учебния процес. Мнението на изследователите е, че обучението в хетерогенна възрастова среда открива възможности за сериозно подобряване на ефективността на учебния процес.

 

Домашна педагогическа практика – съчетана с посещаване на специално начално училище:

Интерактивен подход относно образованието прилагат във Франция 15. – 16 (Попов 1996[2]). век на някои места. Обучението започва на 5-годишна възраст и продължава дванайсет години, като по желание на родителите и на обучаемите, методът  е различен – изцяло в училищна обстановка или съчетание от домашна педагогическа практика и начални колежански курсове, като детето от самото начало на обучението си встъпва под ръководството и на двама домашни наставници, които носят отговорност за него. Образователната програма за началиния курс  е на две равнища: четене, писане, молитва…… и второто ниво – перфектно четене, перфектно писане, музика, танци.

 

Взаимоучителният метод в наши дни – приложен в една езикова гимназия в часовете по немски език:

Преподавател от ГПЧЕ „Петър Богдан”, гр. Монтана прилага иновативен подход (взаимоучителния или мониторингов метод)  в часовете по немски с цел да повиши равнището на новопостъпилите със слаби познания на езика ученици,  като въвлича в часовете като асистенти по-подготвените деца, които се занимават индивидуално с някои от съучениците си. Чрез използване на метода на взаимното обучение преподавателят успява не само да изведе на ново ниво в усвояването на материала цялата подготвителна паралелка за сравнително кратко време, но освен това, като позитиви са отчетени и стимулирането на самочувствите при обучаваните и повишената вече амбиция у възпитаниците.

 

Експериментална паралелка в българско училище - обучавана посредством взаимоучителния метод:

В обикновено държавно училище в Русе преподавател решил да експериментира, въвеждайки иновативни учебни практики, прилагани през възраждането във взаимните училища. За тази цел била избрана паралелка, където броят на учениците със слаби и средни оценки преобладавал. Децата били разделени на групи от по шест човека и обучавани по взаимната метода. За кратък период от време, според наблюденията на самия преподавател, експерименталната паралелка надминала по успех останалите класове, броят на слабите оценки рязко намалял, увеличил се броят на шестиците. Учебният материал се усвоявал по-бързо и лесно, отколкото при преподаване чрез традиционните методи.

Изводите на учителя са, че слабите ученици се възползват от знанията на своите другари много повече, отколкото от помощта на учителя, а при по-силните е изградена учвереност в себе си и желание за самоизява.

Така че при интегриран подход на обучение, единната  дейност предполага общи цели, общи интереси и общ предмет на действието (Кръстева 2003)[3] . Съвместната учебна дейност се оказва фактор от голямо значение за ефективен учебен процес, тъй като помежду си учениците са отворени за обмен на  информация, който се осъществява  лесно и непосредствено.

 

Връстници обучават връстници:

Обучението чрез връстници или чрез деца от по-висока възрастова група (типично за взаимното училище) е широко прилаган от обществени организации и асоциации по програми, свързани с Европейския съюз. Обучението чрез връстници, чрез деца, близки по възраст и интереси до обучаемите е един от аспектите на съвременното приложение на мониторинговата ситема днес. Тази учебна дейност в една от презентациите е представена като образователна дейност от млади хора, които обучават други „близки до тях по възраст, произход или интереси”[4], главно на здравно- образователни теми в училища, университети, клубове, църкви. Този тип обучение се приема, според авторите повече като получаване на съвети от приятел и това е една от причините да бъде толкова ефективно.

 

 

ПОЗИТИВИ И НЕГАТИВИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ВЗАИМООУЧИТЕЛНИЯ МЕТОД[5]:

 

– Мотивира млади хора да поемат отговорности.

– Децата, които подпомагат  учебната дейност, придобиват знания и умения от голямо значение за по-нататъшното им развитие.

  Взаимното обучение ограничва разходите  относно организирането и провеждането на учебната дейност.

–-  Стимулира желанието за учене, старателността и съревнователността.

–-  Научава ученика да ръководи, но и да се подчинява.

–-  Работата по мониторинговата ситема се радва на много добра организация относно преподаването, дисциплината и реда.

––  Дава възможност за кратък срок децата да получат и затвърдят голям обем от знания.

––  Осигурява шанс на всяко дете в процеса на времето да изяви себе си като обучител.

 

 

Негативите на обучението по взаимната метода са няколко:

 

––  Ако децата, които ще подпомагат процеса на учене не са добре подготвени, това оказва вредно въздействие върху другите.

––  Съществува опасност от неправилно влияние и форма на контрол от страна на учениците върху децата, които обучават, ако преподавателят не организира и следи за правилни взаимоотношения.

–– Такъв вид обучение по-трудно се поддава на оценка.

 

 

 



[1] Петров,П. Груповото обучение в началните класове. Русе 2004.

[2] Попов, Г. История на началното образование в света. С.,1996.

[3] Кръстева, А. Аспекти на екипното обучение. С.,2003.

[4] Връстници обучават връстници. Обучение на обучители. С.,2003.

[5] Изведени с помощта на Ръководство „Обучение на обучители” и кн. „Възникване и разпространение на взаимните училища на Балканите”.

Daniela

Daniela

Archive

2013 (2)
2012 (2)

„Да не забравяме – Русия никога не е мислила доброто на България!“ Г.С.Раковски

„Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.“

„Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.“

„От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (…)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си.“

   Г.С. Раковски

Руското влияние върху нашия език или още относно опитите за поголовно асимилиране на българското…

Здравейте, приятели,

 Скоро  си мислех за НАШИТЕ КОРЕНИ, за корените на българското, на българския език. Отново си препрочетох някои неща от историята ни. Фактите са си факти! Навсякъде, където поглеждах във вековете около и по време на Възраждането, откривах един и същи мотив, който звучи натрапчиво, като рефрен – за руското културно влияние, което обогатило нашия език и книжнина. Какво всъщност е това влияние? За какво става въпрос? Ако погледнем историческите промени в езика ни – словообразуването, морфологията, наставките, ще открием, че заемките от руски произход, които са навлезли в него са един доста висок процент. По време на Възраждането учителите, които преподават в Априловската гимназия, оформила се като просветен център или „развъдник на училища“ от същия вид,(по думите на изследователи), решили да усъвършенстват езика ни чрез изучаване и преподаване на руски език. Това не било толкова трудно, тъй като всичките книги, учебници, помагала, таблици и т.н. били от Русия, включително и учителите – руски възпитаници. Така насилствената асмилативна политика над езика ни се усъвършенствала и разпространила из България със създаването на нови и нови училища. Руското влияние се разширява в културната ни, политическа и научна лексика, навсякъде и във всяка сфера. Съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, местимения, в изобилие, сме приели от своите „освободители“. Например думи като: (качествен, свойствен, веществен, последователен, благоразумен, самоуверен, особен, усърден, сложен, способен, опасен, необходим, уважавам, даже, вероятно, доклад, трогвам ) и много, много други са  русизми…..

Това явление възмущавало  някои от нашите възрожденци, то не било адмирирано от всички. Имало и хора, като Иван Богоров и Г. С. Раковски,  които решили да припомнят на българите къде са техните корени. По този повод Богоров пише: „Русите се крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име „панславизъм“, а по-добре е да са нарече „панрусизъм“, че днес с име Славянски език са разбира Руският…… А най-злото е, че  дори и когато те не  налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл и са затичаваме да правим писмения наш български – Руско-Български език, та им ставаме слепи подлизурки…“

   Авторът протестира срещу асимилацията на езика ни и припомня историята – НАШИТЕ КОРЕНИ , а това са всъщност фактите, които открито изявява и Раковски, че старобългарският език е най-старият писмен славянски език, който изиграва фундаментална роля за оформянето на староруския. Руският литературен език се оформя и развива чрез пренасянето през 11 век на старобългарска книжнина в Русия.По думите на руския езиковед В.В. Виноградов влиянието на старобългарския език: „е ускорило процеса на образуването на староруския държавен език…А старобългарското влияние е придало веднага на руския език широта на стилистичните вариации. То е увеличило незимеримо богатствата на неговите изразни средства.“

Ето къде са корените ни!

 

Срещу течението

Иваница Хаджи Константинов и Алеко Иваницов Константинов….., имената са ни толкова познати, но посред утъпканите пътеки на познатото съществуват и толкова много тайни. Като че ли историята ревниво крие от нас своите истини или…. ние се крием от тях и се опитваме да поберем Истината в нашите тесни тоталитарни калъпи, да я скрием, удържим и заключим от поколенията след нас…….

Отдавна чета и препрочитам Алеко, години наред го преподавам, пиша за него, но…..съвсем скоро открих неща, които никога не са казвани или преподавани, за тях не се говори и не се пише.

Когато биографите на Алеко разказват за този период от живота му (имам предвид имена като Пенчо Славейков, М. Арнаудов и др.) те обикновено използват често клишираните изрази като „поради деспотичния нрав на неговия строг баща“, „честолюбивият чорбаджия“, но за какво всъщност става въпрос? Никога не е поставян акцент на начина, по който Алеко е придобил своето начално образование.

Иваница Хаджи Константинов е бил един от най-богатите и с модерно самосъзнание търговци, който благодарение на своята високообразованост и предприемчивост, бързо натрупва богатство, занимавайки се с търговия. Владее 5 езика и притежава завидна за времето си ерудираност. След като се установява в Свищов и създава семейство, на него му се раждат три деца, едно от които е малкият Алеко. Това, което ще намерите обаче в неговите биографии, е, че „поради чорбаджийския си нрав“, „заради своето честолюбие“ (Пенчо Славейков) – Иваница Константинов винаги, когато боледува член от семейството му, някое от децата например, довежда само известни специалисти и ползва услугите на лекари чак от Букурещ. Никой не е написал, че вероятно този баща просто е искал най-доброто  за децата си. Същото е било и относно образованието. Напук на възрожденския ентусиазъм, с който са създавани през онзи период, от църковни и общински натоятелства – килийни начални училища, по-късно и класни, бащата решава да образова своя син вкъщи, което пак според редица изследователи е поради вроденото високомерие на богатия чорбаджия (Какъв им е проблемът на тия хора, бил е предприемчив, иновативен, спечелил е пари, това е!). Едва ли г-н Константинов се е интересувал от мнението на хората около себе си, тъй като е бил (според някои) най-богатият за времето си в Свищов. Така че той повикал най-добрите тогава учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които работели под прекия му надзор, и започнал да обучава своя син вкъщи, обвиняван, че по този начин го отчуждава  от връстниците му. 

Така писателят придобива една ясна идентичност по отношение на българското. До края на живота си Алеко е известен със своето вродено свободолюбие и силно развито чувство за независимост, което никой, абсолютно никой по късно не успява да пречупи. Познат е със своето смело перо и съзнание за собствено достойнство. В периода, докато работи като прокурор в София,  и адвокат , Алеко е  уволняван два пъти, тъй като не пожелава да се покори на манипулативните заповеди на по-висшите си началници и категорично отказва да се корумпира и да направи компромис със своите принципи, т.е. с истината.

Един от най-новите биографи на писателя – Гавраил Панчев, който от 16. години изследва живота и творчеството му, открива неизвестни досега и непублукувани писма, според които книгата „Бай Ганьо“ е написана в Русия, нещо повече – идеята за тази книга е дошла, когато авторът е пребивавал там. Хайде да помислим сега кого точно е наблюдавал Алеко и откъде е почерпил вдъхновение, за да напише произведението си :)  Май ще се окаже,че в образа на бай Ганьо са вписани черти, които тепърва трябва да разчитаме….

 Писателят Гавраил Панчев оспорва упешно и преекспонираната досега тема за русофилството на Алеко, като цитира материали, писани от Алеко в Русия, според които той  оборва панславистичната идея за произхода на българския език и на българите, за генеалогията на българското, оставайки верен на това, което е научил вкъщи за своя род, родина и български език. Остава верен на своите корени.

„Става дума за модерен човек, който никога не губи своята езикова и културна идентичност“ е категоричен Панчев.

Е, това си заслужава да бъде написано и преподавано в училище, нали!

Трябва да познаваме своите корени!

 

 Библиография:

1. Арнаудов, М. Алеко Константинов.

2. Славейков, П.П. Биография на Алеко. Животопис.

3. Панчев, Г. Личен сайт на писателя.

Кирил и Методий.

Safe_image

 

По повод езиковото и културно наследство, което имаме като българи, относно нашите корени италианският  славист проф. Санте Грачиоти казва, че България някога е играла ключова роля в Средновековна Европа до такава степен, че целият славянски свят „живее няколко века с културното наследство…, дело на българите.“ Грачиоти изследва корените на българската цивилизация и старобългарския език като първооснова на всики славянски езици.

Има с какво да се гордеем в нашето минало!

В това отношение заслужават внимание животът и делото на Кирил и Методий. Относно техният произход голяма чат от учените недвусмислено сочат – България. Това е записано и в краткото житие на Кирил: „българин по род“. И двамата братя добре познавали славянския език, с което име по онова време е наричан старобългарският. Според някои изследователи такова ниво на владеене  се постига единствено, ако този език ти е майчин.

Имайки предвид пасажи от Пространното житие на Константин – Кирил, (по думи на самия Кирил), част от учените стигат до хипотезата, че семейството на двамата братя е принадлежало към българските придворни кръгове, а дядо им вероятно е бил приближен на владетеля Кардам.

Най-големият принос на солунските просветители е в създаването на глаголицата, която е графична система, отразяваща точно особеностите на говоримия славяно-български  език. Тяхно дело е и  преводът на Библията на старославянски език. Малко от нас обаче знаем, че под „старославянски“ език се разбира старобългарският, а не някакъв древен старолавянски език, идея, използвана няколко века по-късно от Русия с цел завладяване на славянските народи и контрол над тях, т.е. панславистичната идея. Българите полагат основата на цялата писменост и просветно дело при славяните.

Кирил е изпращан на няколко мисии, като навсякъде той убедено защитава правото на славяните да имат свой собствен писмен език. При една от тях полемичният му дар, неговата ревностна защита на езика ни принуждават папа Адриан II да признае официално славянските книги.

Създаденият от Кирил и Методий литературен език е наричан още славяно-български или българо-славянски. Именно този наш  старобългарски, българо-славянски или славяно-български език стои в основата на средновековната европейска култура.

„Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа.“ смятат изследователите!

 

Ресурси:

1,Българска енциклопедия.

2.Point of view.

3.Пространно житие на Кирил. К. Охридски