Времето на повсевместните митинги и протести у нас срещу окупационната политика на официална Русия, или най-българското време

Стефан Стамболов и новейшата ни история - Димитър Маринов

Интересно заглавие – звучи почти невероятно – знам, но самата аз останах изненадана, когато разбрах за тези факти.

Повечето от нас сме чували, а други не, за Димитър Маринов, който е български учен – етнограф, изследовател на нашето минало, писател, бил е директор на Народната библиотека, на Етнографския музей, също така и изключително ревностен и последователен противник на руските окупаторски намерения, изобличавал е своеволията на руските офицери след Освобождението. В блога има и други публикации за тази личност.

Използваните материали в настоящата статия са част от неговата книга: „Стефан Стамболов и новейшата ни история“, която не само че представлява много полезен и интересен документален материал за Стамболов, но дава и един точен анализ на социалната и политическа атмосфера в страната ни след 1877-78 година – личности, събития, имена, факти.

Много сме чели и слушали преди, чуваме за това и днес – за сляпото „идиотско“, (както го нарича старозагорският владика М. Кусев) русофилство на българина, което като че ли е част от генетичните заложби в нас като народ – малоценностите, робският манталитет, лакейниченето, русофилството.

Е,  описаните в тази книга материали ни дават една съвършено различна картина.

Когато Стамболов става регент и застава начело на българската държава, в София пристига извънреден царски пратеник генерал-майор фон Каулбарс, който по собствените му думи, идвал „да изкаже на българския народ волята на Русия“. Няколкото изиквания, които Каулбарс поставя пред Стамболов и които показват на практика истинските намерения на „освободителката“ ни, са категорично отхвърлени.

Нещо повече, на 21 септември, в центъра на София , се събира многолюден митинг, като множеството, според описанието на Д. Маринов, било една четвърт от населението на тогавашна София. Хората открито скандират срещу руските намерения, освирквайки Каулбарс и преследвайки го с думите: „Не искаме да те слушаме, иди си, откъдето си дошъл!“

Руският императорски пратеник си тръгва: „унизен, оскандален…, изпратен от множеството с много насмешки и подигравки“ – продължава Димитър Маринов.

Това се повтаря в още редица градове в България, където  тогавашните ни политици – русофили решават да заведат генерала. Кнежа, Плевен, Видин, Русе, Свищов и др.  – навсякъде намеренията на Каулбарс и русофилите ( да обърнат народа отново към Русия и  срещу Стамболов), претърпяват пълен провал.

Накрая Димитър Маринов свидетелства, че този руски пратеник се обръща към своите български фенове (Драган Цанков и хората около него) с думите:

„Това ли е българския народ – признателният, покорният, послушният и верният на руския цар?“

„Това са само една шайка от хора, това не е народът“ му отговаря Др. Цанков!

„Е, как може да се съберат толкова много хиляди шайкаджии? –  е логичният въпрос на Каулбарс !

Мисията му се превръща в истинско мъчение за него самия, в други  градове  той отново е посрещан от множества, които скандират:

“Долу предателите! Долу рубладжиите! Да живее независима България!

Тъй като виковете „Долу“ – по адрес на генерала и нашите тогавашни рубладжии не преставали, Каулбарс се обръща към хората около себе си с думите: „Моля ви, избавете ме от тия тълпи!“

Е, скъпи приятели, мисля, че  точно сега е времето да си припомним именно тия викове и да ги издигнем отново във всички сфери и измерения на  бг – пространството: политика, наука, образование, спорт…

Като нация, май отдавна сме забравили за тях, а един масов процент от нас не знаем нищо от описаните факти – дълбоко в нашите корени, в  генетично ни  наследство е заложен този копнеж за независимост, онова свободолюбие и чувство за собствено достойнство, които според изследователя Д. Маринов, са част от здравата народна душа.

Но с всичко това „политиканите, мародерите, русофилите, предателите, присадени в нашия духовен живот“ , нямат нищо общо.

Някога ще се родят писатели, поети, хора, които ще напишат истината за времето на Стамболов – един силен лидер, който съумява да създаде цяла епоха в  нашата история!

„Тогава – продължава изследователят – ще се разпръсне партизанската тъмнина и мъгла от страната ни; злобата ще млъкне и младото, растящо днес поколение, идеално и чисто, ще черпи от тая епоха назидание, сила, енергия, вдъхновение и полет!“

 

 

 

Из книгата „Стефан Стамболов и новейшата ни история“

Публикувам думи на самия Стамболов, които той казва за себе си, за мечтата и идеала, които са го водили през живота му, думи, които ясно показват какъв човек е бил:

„От петнайсетгодишен аз прекарвам живота си в борба за благото на народа и за свободата на Отечеството.

Животът ми винаги е висял на косъм, никога не съм го скъпил, не го скъпя и сега. Ще се борим, па каквото Господ даде. Аз вярвам, че ще бъдем победители. но ако е съдено да паднем в борбата, то ще паднем със слава за Отечеството и народа.

Свободата на народите се крепи на човешки глави и независимостта на Отечеството никне там, където се оросява с човешка кръв.

Българийо, мила…., готов съм да бъда разкъсан на хиляди късове за твоята независимост!“

Страхотни думи! Важно е да бъде отбелязано обаче, че борбата за независимост на страната ни, за която Стамболов толкова често говори, не е борбата срещу турското владичество, това са перманентните битки, които вече като регент се е налагало да води той срещу „освободителката“ ни, срещу нейните подли и агресивни планове и намерения, т.е., срещу официална Русия!

Ехо от вековете

 

Много сме чували и чели за Захари Стоянов и неговите „Записки“, малко от нас обаче го познаваме като публицист – автор със завидна безкомпромистност и смелост, чиито статии са смущавали не малко хора, по негово време, от правителствения ни елит. Вече ни е познат изразът „Петата колона“, с което име обозначаваме руските агенти в България, хората, продали себе си за пари власт и престиж. И те никак не са малко днес.

Битката срещу тях обаче не е стартирала  в наши дни, на тези народни предатели са се противопоставили, със своето перо и с действията си хора като Захари Стоянов и Методий Кусев.

Дълго време родната ни литература и публицистика умишлено мълчеше относно емблематичните статии, отговори, писма, писани от тези безценни исторически личности преди повече от век.

Дали днес вече успяхме да се справим като нация със своите страхове, малоценности, срам, за да можем най-накрая да видим истината относно нашето минало такава, каквато е била вдействителност – имали сме един елит, пълен с предатели – руски агенти, хора, адепти на едно чуждо господство, проповедници на  официална Русия, чиято единствена цел е била окупирането ни от нея.

Ето как Захари Стоянов (в издадените съвсем наскоро негови статии), гледа на такива хора – руските агенти:

„Съзнаваме, че е грях от наша страна, задето не сме осветлили народа си. Това е нужно, защото нашето съществуване се подкопава и застрашава днес от тези уж благодеяния на официална Русия.

„Додето вие и вашите агенти и вестници не престанете да псувате България и нейния държавен глава, дордето вие отричате на тая България всякакво самостоятелно действие и стремеж, то ние няма да престанем да шибаме вашите руски домогвания.“

Тези думи казахме на един управляващ руското консулство в  България, който беше дошъл да ни моли да спрем своя вестник „Независимост“, да престанем да критикуваме Русия. Но ние това сме го казвали и преди, това ще ни бъде програмата и за напред. Който иска да знае какво поведение ще има вестникът спрямо  „покровителите“ ни, то всеки може да го разбере предварително, като чете „Светлина“, ‚Московские ведомости“…, или пък брошурите на руските адвокати в България.

Колкото повече те хулят своето отечество България, колкото по-безсъвестно викат чужда ръка да дойде и да задуши нашата вътрешна  самостоятелност, толкова повече ние ще бичуваме техния идол.

Тяхната цел е една – да се заслепи българския народ, за да се откаже той да мисли за своята черга, да му се внуши и докаже, че той е тълпа без глас, стадо от безсловесно животни, без минало и бъдеще, без своя воля и инициатива….

Тяхната задача е: „Русия, Русия и пак Русия.“, а туй, което се казва България, за тях е нещо смешно, глупаво и некадърно, достойно само да вика урра, да търпи, да се моли и да се надява на чуждите хора.“

(З. Стоянов, „Средство да имаш врагове“)

 

 

Професор Геза Фехер или явлението „гезафехеровщина“ у нас

Професор Геза Фехер е унгарски археолог, прабългарист, живял в България в началото на 20-ти век. Според някои учени, той е основател на прабългаристиката у нас.

Двайсет и две години той работи и живее у нас, изследвайки бита, културата и историята на прабългарите. Наред с изследванията, статиите, които Фехер публикува, ученият участва в археологически разкопки не само в България,  но и в чужбина, целта на тези разкопки  е намиране на паметници, чрез които да бъде проучена културата и историята на прабългарите.

Представяйки епистоларното му наследство, П. Пейковска описва и  трудностите, с които той се е сблъсквал в различните страни, по време на своите проучвания. В Бесарабия и Добруджа е задържан четири пъти от румънските власти; обхожда Гърция, Турция и Сирия, като минава през сирийската пустиня до Багдад и оттам преброжда цяла Персия.

Прабългарската култура, според Геза Фехер, поставя основите на източната европейска цивилизация. Някои от трудовете му са:  „Военното дело на прабългарите” (С., 1938), „Облеклото и оръжието на старата българска войска” (С., 1942).

През 1927 г. цар Борис III го награждава с ордена „За наука и изкуство”.

Идва обаче емблематичната 1944 година, когато е извършен комунистическият преврат в страната ни, година, която променя завинаги и съдбата на проф. Геза Фехер. Той е обвинен в „антисъветски настроения“.

Достъпът до България му е забранен, тъй като според тогавашните академици и професори от БАН, той е „създал расова теория в българската археология” и е обявен за „чужд политически агент у нас.“

През 1948 година в резолюция на Археологическия институт на БАН Геза Фехер официално е обявен за великобългарски шовинист, въпреки че самият той не е българин. Нещо повече, същата година тогавашният председател на БАН акад. Тодор Павлов (небезизвестно име), при обсъждането на новия учебник по история, прави едно доста сериозно  предупреждение относно необходимостта историческата наука да се освободи от всякакви негативни явления като „гезафехеровщина“.

Като партийно поръчение, в линия с марксическата история на нашия народ,  на историците им е поставена официално задачата   да докажат, че славяните биха създали България, дори и без прабългарите, и че Апаруховите българи неизбежно са били претопени в голямото славянско море. Нещо, което трябвало да залегне в новите учебници. Е, факт е, че точно това учихме тогава.

Веднъж завинаги, по думите на академика-марксист, Т. Павлов, , трябва „да се ликвидират всякакви остатъци от гезафехеровщината у нас,  която е насочена против славянството, против руския и български народ….и е в основата на всички антисъветски хипотези и настроения, насаждани от реакционни буржоазни елементи.“

Какво изказване само! Така този автор се превръща в поредния забранен учен у нас, а книгите му биват иззети и инкриминирани. Едва след промените през 90-те години, на пазара се появява, през 1998, 2000 г. негови творби. Но истината е, че все още не знаем достатъчно за него и неговото дело.

Един унгарски професор идва в България,  живее и работи тук за десетилетия, за да изследва, да се докосне до културата, бита и наследството, оставено ни от нашите прадеди, за да изяви пред света мощта и величието на някогашното ни минало и ключовата му роля в изграждането на цивилизацията  в  Източна Европа!

Що се отнася до нас обаче, ние все още не познаваме, или пък незнайно защо отричаме, своята истинска история. Изглежда ни е страх да не се превърнем в националисти, или шовинисти, та толкова притеснено понякога изговаряме израза „Велика България“.

И тъжната истина е, че именно пък това име „Велика България“ не е измислено от българи, за пръв път то е употребено през 10-ти век от двама византийски историци – Теофан и Никифор, като название на някогашната Кубратова България.

Какъв е проблемът тогава, защо не познаваме миналото си, защо не искаме да знаем за него? Защо не знаем нищо за такива хора като Геза Фехер, или пък, когато четем книгите им, сме толкова скептични?

Може би наистина пропастта между предишните ни величия и срамът на настоящето, в което живеем, е вече толкова голяма, че ни боли, винаги, когато си го спомняме.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1.Пенка Пейковска, Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист, 1998г.

2. Васил Гюзелев, Иван Божилов, История на България, т.1.

3. Геза Фехер, Прабългарите – произход, , история, бит и култура, 2000г.

 

 

 

 

Някои редове за….Русия

 

Захари Стоянов „Средство да имаш врагове“:

„Не поддръжа ли самата руска дипломация в България всичките предатели и подлеци, които са продали и народ, и отечество? Кажете! Не сме ли в правото си да кажем, че руското правителство мрази и ненавижда всички честни и свободни хора, било то князе или отделни личности?

Сиромаси, българи, какво направихте, горките, та повдигнахте срещу себе си цяла една стара, силна и братска уж дипломация?

Ами вие, братя около в.“Средец“, „Съединение“, „Правда, защо се продавате и ставате маша в чужди ръце? Не ви ли е страх от клетвите на потомците си? Кокалите ви от земята ще изравят, за да ги излагат на проклятие!“

Тодор Панов „Психология на българския народ“:

„Нека да отхвърлим славянската басня за нашия произход.!

Или може би ще съжаляваме за това, че се отделяме от групите на славянските семейства? Нека вземем всички национални групи в Европа – англо-саксонци, латинци, германски, славянски… – то ще видим, че от всичките най-некултурни са славяните. анархистични, с болна воля и въображение. Ето вече ще стане едно столетие и опитът показва колко наивно-шовинистични са били безумните бълнувания на Аксаков и на всички славянофили в месианската роля на Русия – една нещастна страна, обзета от фантазията за всемирно господство….

Нито една сила в света не е донесла толкова нещастия и беди на България, както славянството и славянската идея. Но някои ще кажат: нали Русия ни е освободила? На това бихме отговорили: но не  за да станем самостоятелна държава, а за да бъдем Задунайска губерния и да ѝ отворим път към Проливите.Неотдавна беше, когато България беше разбойнически ограбена и унизена от славянството и в името на славянската идея.  Не е ли време да се отървем от тази гнусна басня?…

О, ако националната ненавист можеше да има магическа сила, та да се разсипе върху главите на ненавистните предатели!“

 

Руските имперски апетити, описани в книгата на Тодор Панов

Психология на българския народ

Отново за руските имперски апетити, така добре видени и дефинирани от Тодор Панов, преди почти цял век:

„Руската дипломация много добре знае, че за да завладее Цариград, необходимо е да завладее Балканския полуостров…

Това е причината, поради която под знамето на освобождаване на славяните, Русия предприе крайно разорителни за нея войни с Турската империя на Балканския полуостров. Тази е и причината, поради която с щедър замах Русия се зае да очертава границите на Санстефанска България, на която тя никога не е искала да дава какъвто и да било самостоятелен политически живот, а се е надявала, че с мълчаливото съгласие на Европа, ще обърне България в Задунайска губерния, след което Цариград щеше да бъде в джоба ѝ.

Ако само Русия можеше да предположи, че Европа ще се противопостави на плановете ѝ, а България ще се окаже толкова „неблагодарна“ (та дори и целият бълг. народ да бяха изклали), Русия не би пожертвала нито един войник. Самостоятелна България, като политическа единица, от гледна точка на руските планове, бе една грамадна грешка….

И така, съществува дилемата – или Русия да се откаже от своите вековни амбиции, или България навеки трябва да изгуби своята политическа самостоятелност, навеки да се задуши под миризливия руски ботуш, като се превърне в руска губерния. Ето какви са целите на руските дипломати!

Колко наивни са хората, които въпреки историческата очевидност, и досега не могат да разберат, че една самостоятелна, и особено  силна България, е огромно препятствие на пътя на Русия към нейните цели.“

 

Битките, които е водил Захари Стоянов със своето перо.

 

 

Здравейте, приятели!

Публикувам отново от т.5 на Съчиненията на Захари Стоянов, поредица, която стартира сравнително скоро. В тези книги има неиздавани досега статии на автора, в които той блестящо е доказал  себе си като изключително талантлив публицист, чието остро перо може днес да послужи като пример на много наши журналисти.

Ето една статия от в. „Независимост“, бр.14, 1886г. Колко години са минали оттогава, почти 130, и същите хора, със същото мислене, манталитет, със съвсем същото русофилство, си ги имаме и днес. Тъжно, но факт!

Публикувам откъси от статията, тъй като тя е голяма, насочена е срещу редактори и журналисти, чиито имена публицистът съвсем открито изявява, определено се е искало смелост, за да пишеш по този начин:

Така ще да ви наричаме, братя, всички вас, които стоите около вестниците:“Средец“, „Съединение“, „Правда“. Право да си кажа, че когато човек чете вашите вестници, писани уж от българи, на бълг. език, за доброто на българския  народ издавани, неволно стига до заключението, че вие сте адвокати на Гирс, Зиновиев, Катков.

Русия, Русия е наш цар, наш покровител, наша освободителка, нашата майка, нашето бъдеще…“ – викате вие, та си дерете гърлото. Ами где е България, бе, господа? Не сте ли вие нейни синове, бе, божии хора? Защо не погледнете към вашата си бащина черга, ами сте се надули като гайди? Дявол да ви вземе! Че тъпегьоз хора сме имали! Че развалени, гнили синове е родила България!

Хората им казват всеки ден:“ще ви изядем, ще ви унищожим, ако си позволите да си помислите даже, че можете да живеете свободен живот“, доказаха им с факти и с груба сила…

Те се повлякли на колене и викат ли, викат: „Сполай ти, покровителко, ние сме глупци, че поискахме съединение, ние сме ти деца, ние сме послушни, само 5-6 нехраниайковци сториха това. Ние сме божи кравици и слушаме заповеди.“…

Ех, че тъпанари, сте вие, не ви е срам от дипломите, от цилиндрите и очилата, та се отричате от народа си, от минало, бъдеще и история и от всичко, което отличава един народ от робска тълпа! Вие си въобразявате, че като дойде Русия, ще разтвори ръце и ще ви извика:“Заповядайте, молодци!“ Хайде ти, такъв и такъв, ти Балабанов – прокурор, ти Кисимов -инспектор на митниците…

Много ще плачете вие тогава за минали времена, но да предположим, че вие се наредите. Вашите деца и внуци обаче ще ви  кълнат, ще замерят с камъни своите изменници-бащи, които за пуста власт са продали своето Отечество! Именно за власт, защото на вас Русия ви е нужна, за да ви сложи на власт.Ако сте достойни хора, защо не спечелите тая власт като хората, заслужете доверието на народа си!

 

Захари Стоянов: „Средство да имаш врагове“, откъси:

„С руското правителство е невъзможно помирение…Едно искат – те да управляват България, а не ние… Какво остава на нас, българите? Едно от двете: или ще се управляваме сами, или пък ще се хвърлим в ръцете на чужди хора, ще се откажем от своето човешко и българско съществуване. Ще приеме ли българският народ да се самоубие и да сложи на шията си по-тежък синджир, отколкото бе първият (турският)?

А на нашите предатели (от в.“Светлина“ и в. „Съединение“), които ни плашат с руски бесилки, ще кажем, че ние пък имаме български колове за ония помии, които гризат чужди комат….

Подло и гнусно е да поддържаш и викаш чужд владетел.“

„Бедни българи, смирени главици! Тях ги дигат на вили и на мотовили, търсят как да ги удавят в една лъжица вода вестници като: „Новое время“, „Московские ведомости“, „Киевлянин“ и т.н. Кореспонденти като: Кочетов, Родионов, Шатохин и др. псуват гологлави и народната ни гордост, историята ни, юначествата ни, княз и всичко. Лъжат и шпионстват от българската земя, а никой нищо не им прави, нито един се не наема поне да плюе в техните лица, нещо, което навсякъде и винаги биха направили с безсъвестните клеветници! Не! Ходят си те по земята ни и си живеят спокойно ….“

(ЗАХАРИ СТОЯНОВ, „Средство да имаш врагове“, публицистика, 1886г.)

 

Стоян Михайловски, „Метаполитика“

Метаполитика. Стоян Михайловски

Брилянтни и много истинни мисли  има в почти неизвестната книга на Стоян Михайловски „Метаполитика“. Предлагам да прочетем някои от тях, които са толкова валидни за нас днес:

„Който е заробен вътре в душата си, той не може да бъде свободен в постъпките си, в отношенията си с хората….Робът, еманципиран ненадейно, освободен изведнъж да действа както си ще, ще сее наоколо си робско заслепение, робска развала, робска психика, робски упадък. Той не може да даде друго, освен това, което носи в себе си – душевна болка, той не може да не заразява. …

Свобода външна няма и не може да има без свобода вътрешна….

За една нова България са потребни преди всичко нови българи, т.е., нов външен живот е невъзможен без обновление отвътре.

….

В страната ни се подвизават грамадно количество улични политикани, т.е. хора, търсещи политическа плячка.

България е класическа страна на заблуждението. Действителността не съществува за младия политикан, когато тя пречи на неговите химери. Той е свикнал да прецежда истината, да пресява същината и да отхвърля това, което му противоречи….

Ако управляващите знаят, че всеминутно са контролирани от обществената съвест – те ще бъдат въздържани и умерени в делата си. Ако те обаче знаят, че обществото е духовно сляпо, некадърно да упражнява никакъв политически надзор, те ще своеволничат, вилнеят, беззаконстват.

В страна като България, където народът сто пъти е давал неоспорими доказателства, че не е способен по един сигурен и безметежен начин да си избира свестни управляващи, а напротив – поверявал е своите жизнени интереси на злоумишлени престъпници. В страна, където тълпите могат да издигнат своите минутни любимци до най-високите стъпала на държавната йерархическа стълба, но не са кадърни да им дадат дълготрайна подкрепа, а правителствата са принудени да търсят подкрепа от банки, чужди държави,…подкупни рицари на ножа, търговци на перото и жълта преса, спекуланти с божието слово…В такава страна не може да се каже, че има неопетнени политици. Има по-скоро политици, които не са имали случай да се опетнят.

Свободата носи живот у народи, които са я получили постепенно, успоредно с тяхното културно развитие. Свободата е смъртоносна за народи, които са я получили изведнъж, при пълна липса на политическо възпитание. Свободата не е цел. Целта на живота е нравствено и духовно усъвършенстване. Свободата е средство, оръдие, сечиво. Това сечиво не бива непременно ползотворно, ползата от него зависи от начина, по който ще си служим с него. То може да ни облагодетелства, може и да ни съсипе….

Обновлението на обществения ред трябва да върви след обновление на духовете.

Нищо не е така неморално както власт без отговорност.

Първата от всички свободи е да се откъснем от апатията, безразличието, инерцията.“

 

 

Методий Кусев и неговият антисоциалистически вестник – в.“Отбрана“, 1899г.

Файл:Otbrana 6 January 1899.jpg

 

Старозагорският владика Методий Кусев, който повежда открита и ревностна борба против социализма и срещу едни от първите му разпространители и адепти в България – маститите имена: Иван Кутев, Никола Габровски, Георги Бакалов, Евтим Дабев и други, срещу които завежда и над 20 углавни дела,  започва да издава през 1899г.  и вестник, озаглавен „Отбрана“.

Основната цел на вестника Кусев формулира така –   да изобличава измамните заблуди на социалистическото учение, което точно през този период все по-уверено навлиза в българската обществено-политическа действителност. От своя страна лагерът на социалистите не подминава тези действия на владиката с мълчание и повежда доста добре  една организирана битка срещу него. Те основават свой вестник „Временен лист“, чиято цел е една единствена – съпротива срещу владиката, изобличаване и спиране на неговите „зловредни“ за обществото дела. Е, не знам дали има човек между нас, който би могъл да се похвали с това, че е основан цял вестник, чийто основен предмет е  спиране на антисоциалистическите му (или във времето, в което живеем, антикомунистически вече) активности! Но срещу старозагорския свещеник е имало и по-сериозни действия. Преследването срещу него от страна на социалистите е било на доста високо ниво, след като има издадени брошури, цяла книга, вестник в негова „чест“ :) Че накрая става и жертва и на неуспешен опит за убийство.

Нека прочетем редове от вестника на Кусев, който е много малко познат и почти недостъпен за масовия читател. Състоянието, в което се намират няколкото негови броя в Националната библиотека, е почти окаяно – пожълтели, на места окъсани…Свикнали сме да мислим, че в България съпротива срещу социлизма не е имало и неговото разпространение е било почти безпроблемно, но истината не е такава. За нашите деца, за поколенията, които идват след тях дори, е добре да знаят, че са съществували такива бащи като Методий Кусев, които не са били апатични, индиферентни и безразлични към онова, което се е случвало в страната им.

Хора, чиито завети ясно изявяват истината за нашите корени. Всъщност, ето  и части от вестника:

„Защо се наричате Партия на работниците, като никой от вас, както знаем, не е хванал нито рало, нито мотика, нито каквато и да било друга работа.“(бр.1)

В колонката на съобщенията на същия брой: „Научавам, че един от тукашните адвокати, който минавал за ревнител на социализма, в желанието си да види своите идеи реализирани, т.е. да притежава това, което е собственост на други, опитал с измама да присвои наследство на едни сираци.“

Мисли на един социалист в бр.2:

„Такъв социализъм – всичко да е общо и да нямам нищо свое, аз не признавам, признавам социализъм, какъвто е нашият – моето си е мое, чуждото да стане мое, ето това е нашият социализъм. Друго е аз да стана богатичък с чудж имотец и да не ме считат хората за прост. Преди като не бях социалист, никой не ми обръщаше внимание, сега държа речи в общото събрание, и всички ми ръкопляскат.“

И още за подбудите и размислите на социалистите, така точно изявени  във вестника на Кусев:

„Имам голям мерак да стана социалист, та дано някакси и аз да се понаредя като хората, та да видя артък. То, види се, че не ще бъде вече с оран и копан, та рекох да стана социалист.“

Съобщение в брой 14: „Просветната комисия, като плаща на толкова учители, опитала ли се е да погледне и да поразчопли между тях, за да види какви мостри има. Положително не, защото ако беше, щеше да види едно социалистическо трио, което сее разврат и безбожие в душите на учениците. Училищните сгради трябва да се изчистят от тая пасмина, ако искаме децата ни да станат честни и достойни граждани. В следващия брой непременно ще представим портретите на тия трима души. Ние няма да дремем!“