Здравейте, приятели!
Обичам да чета историите на малко известни българи, които със своя живот са оставили диря в духовното пространство на България. Съдбата, думите и делата на такива хора са като дълбоките артезиански кладенци, за които е писано вече в този блог. Наша отговорност е да открием, съхраним и предадем примера и заветите им. Един от тях е Христина Хранова, тя е известна като първата българска акушерка у нас, родоначалник на акушерството в България.
Нейният живот обаче не е свързан единствено с акушерството.
Христина Хранова е един от забравените герои на България. Родена е 1852г. И тя, и нейните братя трябва да бъдат запомнени от поколенията. Семейството на Христина е живяло в района на днешната църква „Свети седмочисленици“, били са 18 деца. Христина е имала 12 братя и 5 сестри. Голямо, сплотено патриархално семейство! Христина е учила доста за времето си – на няколко места. Момичето обаче от малка е и голям родолюбец. Тя става съратничка на самия Левски, Христина споделя:
Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски ,през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и лошо време.
Дори открива начин да отиде на екзекуцията на Левски, скрита от всички, за да види своя апостол за последен път. През 1876 година тя се включва и в Априлското въстание, участва в неговата подготовка, сражава се и в самото въстание в Батак. Когато Сърбия обявява война на Турция, някои от братята й са сред доброволците и заминават за Сърбия да помагат във войната. Четирима от тях загиват там. Други шест от братята на Христина, заедно с нея самата, се бият при Шипка, Шейново и Стара Загора. Христина пише:
Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, наред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора… Там някъде загиват и нейните шест братя.
Така десет от братята на Христина дават живота си за своята свидна България. По време на войната, тя като медицинска сестра се грижи за ранените, а след Освобождението нейната родолюбива мисия продължава. Христина учи и работи като акушерка. За да завърши трагично и мизерно живота си.
Дали наистисна е вярна и справедлива тази констатация, която лично аз чувам от не един човек, че хората, които по някакъв начин се опитват да променят живота в страната ни към по-добро, личностите – лидери с характер и посвещение, със сърце и мисия за своята Родина – са и най-преследваните, гонени от Родината си, убивани… Но не и запомнени и почетени.
Ето какво казва Христина за себе си в края на своя живот:
… понеже работих повече от хуманни подбуждения, а не за лични материални облаги, аз не можах да спестя средства за преживяване…
По-късно тя пише писма до Народното събрание:
Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медлено се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зъзна от студ… Никой няма да склопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта ми. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час… Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на майка България!
Е, не й е отпусната никаква пенсия. Десет години по-късно, четири години преди да умре, най-накрая й се отпуска пенсия от 60 лв., с които Христина отново си е на ръба на бедността.
Ето я накратко историята на Христина Хранова, на която десет от братята са дали живота си по бойните полета на България. Ето и краят на тази велика българка, чието име е почти непознато в широките обществени среди на България. Ами имената на десетимата й братя – герои?
Tях не открих, вероятно ги има някъде…в прашните пожълтели листа на архивите, не и в паметта на поколенията. Лично за мен, като чета и изследвам живота и делото на такива хора, се замислям дълбоко, и си задавам въпроси.
Въпроси…, които засега остават без отговор.
Библиография: