Има ли книги?

Резултат с изображение за книги

 

Интересен въпрос, изваден от Дневника на американския мисионер Уилям Мериам, в него той е записал преживяванията и  впечатленията си по време на пребиваването си по нашите земи. За мен този Дневник е, освен всичко друго, и един реалистичен поглед към действителността в страната ни в края на 19 век, лишен от русофилство или русофобство, от ненужен национализъм и шовинизъм. Просто истината – така, както са я преживели те, мисионерите. Хора, избрали да бъдат нейни посланици. Мъдростта, която са притежавали, ги води до решението да пренебрегнат строго религиозната пропагандна дейност и да решат да отговорят на истинските нужди на българите по онова време, на огромния им глад към просвещение и образование; на страстта към книгата! Така, освен книжки и брошури на християнска тематика, пътувайки от град на град и в различни села на страната ни, мисионерите носели със себе си и преведена на български образователна и художествена литература. Виждайки този глад у българите, Съветът на протестантските мисии в чужбина взема решение да финансира превода на учебна и художествена литература от английски на български език. Именно тези книги американците носели със себе си.

 Годината е 1860, а градът, който мисионерите посещават, е Стара Загора, там те донасят книги в две училища, Мериам пише в Дневника си, че, отделно от това, учителите от този град били събрали пари за закупуване на философски пособия от Америка, които поръчали чрез американците.

Копнежът към книгата, към просвещението не секвал, по-заможните българи купували повече книги, в отделните градове пред книжарниците, където Мериам и приятелите му продавали книги, имало опашки от чакащи българи да се докоснат до този нов свят, който непознатите мъже им носели.

Различна картина, нали? Обществото ни днес, младите хора като че ли все още не познават болките на този глад!

Ето какво описва още Мериам при посещението си в едно българско училище в Пазарджик:

Отправени бяха много искания към нас за Библия на български, три малки момичета идваха четири пъти да разглеждат книгите, които бяхме донесли, като си приказваха нещо помежду си. Едното от тях привлече вниманието ми, то взимаше в ръце Евангелието, като го притискаше с ръце към гърдите си с искрящи очи. Момичето можеше да чете бавно и ми показа това. Когато дойде за четвърти път да почете, не можах да се въздържа и ѝ подарих Евангелието! Никога няма да забравя нейния радостен поглед!

Малко по-късно мисионерът казва:

Търговците от Пазарджик ни описват един ясно изразен повишен интерес към книгите. Хората от други места, пристигащи  в града, са посрещани от деца, които крещят: „Има ли книги?“

Възраждане! Събуждане! Да, това е една вярна дефиниция на тези думи! Какво всъщност означава „възраждане“? Кога наистина започва то? Според мен, едва ли щяхме да имаме подобен период в нашата история, без дейността и приноса на мисионерите! И ако все пак бихме имали, как ли щеше да изглежда той!

Едно е ясно обаче – сега, във времето, в което живеем, имаме откровена нужда от едно ново Възраждане. Така необходимо ни е да събудим отново тоя искрен, натрапчив, болезнен, необикновен ГЛАД към книгата!

Библиография:

  1. Из Дневника на Уилям Мериам („Докосвания до Америка“)
  2. Александър Величков „Американската благотворителност и българите“.