Някои го наричат: „Баща на съвременната история“, за други той и неговите трудове, са просто белег за „наивен исторически реализъм“.

Факт е обаче, че Ранке пръв издига истината за необходимостта от точно и обективно изследване на миналото, за вярна интерпретация на факти и събития.

Според него историкът трябва максимално да изчисти своя труд от емоции, интереси и субективизъм. В историческите трудове не трябва да присъстват НИКАКВИ политически, религиозни и философски възгледи, тъй като ИСТОРИЯТА е това, което наистина се е случило, а не нашето мнение за него!