Изключително точни и радикални думи на ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ относно мястото и ролята на духовенството, както и за републиканските принципи, които са залегнали в основата на САЩ.
Тук авторът дава много детайлно обяснение на демократичния модел на политическо устройство в Америка. В почти всеки брой на „Свобода“ Каравелов пише за Америка и за републиканството. Тази статия се казва: „Духовенството и народът трябва да вървят по един път и да имат едни и същи цели“, тя е поместена в книгата „Любен Каравелов – Свобода и Независимост“, (2003г.), която книга събира ключови негови текстове от вестниците му.
Ето какво пише Каравелов:
Само онова духовенство може да има влияние у народа, което върви заедно с него по едини същи път и му помага в неговите начинания, а когато това духовенство започне да казва „бяло е“, когато народът говори „черно е“, то твърде скоро ще изгуби своето значение…
Прочетете историята на Реформацията и ще се уверите в справедливостта на думите ни. Ако нашето, българско духовенство има християнски цели и човеколюбиви патриотични намерения, то трябва да бъде за българския народ онова, което е задължено да бъде.
Американското духовенство и черковното управление в тоя далечен край трябва всякога да бъдат пред очите на нашия български синод, ако нашите епископи не искат да бъдат изгонени като гръцките. В Северните Американски Щати свещеникът често бива и свещеник, и учител, и съдия, но в същото това време той е човек, американец и християнин, следователно интересите на народа са и негови собствени интереси.
Американският свещеник не само, че не се опитва да спре народния напредък, но очиства пътя за този напредък и ускорява неговото движение. Той не само, че не проповядва на народа да не се занимава с естествените науки, понеже са противни на Христовото учение, но първата наука, която свещеникът преподава на учениците си е математиката.
Северна Америка преди половин столетие беше последна, а днес е първа във всяко едно отношение. Тая страна е била населена от хора, кито са бягали от Европа, за да спасят главата си и да живеят свободно. Когато населението се увеличило, то страната се разделила на щати. Всеки щат е бил съставен от дружества. В дружествата всички хора са равни помежду сиш всички обществени дела се решават от дружествата….
Всяко едно дело се реашава от целия народ, който има своите представители и всеки гражданин има пълно право да заема което и да е място, ако само народът одобри неговото избиране. Тези, които управляват и онези, които са управлявани, са равни помежду си и пред закона.
И така, в Северна Америка народът е всичко и без него нищо не може да се случи. Това е причината за едно столетие Америка да замине и Англия в своето развитие и просвещение…
В Северна Америка живеят около 35 милиона жители, от които 6 000 000 се учат в училищата. В Америка се издават около 4 000 вестници и много рядко ще намерите човек, който да не знае да чете ида пише.
Всичко това потвърждава нашето заключение, че ако духовенството и народът вървят по един и същи път и ако имат едни и същи цели, то и народът върви напред, и дуговенството е уважавано.
(Л. Каравелов, 1871.)