Старозагорският владика Методий Кусев, който повежда открита и ревностна борба против социализма и срещу едни от първите му разпространители и адепти в България – маститите имена: Иван Кутев, Никола Габровски, Георги Бакалов, Евтим Дабев и други, срещу които завежда и над 20 углавни дела,  започва да издава през 1899г.  и вестник, озаглавен „Отбрана“.

Основната цел на вестника Кусев формулира така –   да изобличава измамните заблуди на социалистическото учение, което точно през този период все по-уверено навлиза в българската обществено-политическа действителност. От своя страна лагерът на социалистите не подминава тези действия на владиката с мълчание и повежда доста добре  една организирана битка срещу него. Те основават свой вестник „Временен лист“, чиято цел е една единствена – съпротива срещу владиката, изобличаване и спиране на неговите „зловредни“ за обществото дела. Е, не знам дали има човек между нас, който би могъл да се похвали с това, че е основан цял вестник, чийто основен предмет е  спиране на антисоциалистическите му (или във времето, в което живеем, антикомунистически вече) активности! Но срещу старозагорския свещеник е имало и по-сериозни действия. Преследването срещу него от страна на социалистите е било на доста високо ниво, след като има издадени брошури, цяла книга, вестник в негова „чест“ 🙂 Че накрая става и жертва и на неуспешен опит за убийство.

Нека прочетем редове от вестника на Кусев, който е много малко познат и почти недостъпен за масовия читател. Състоянието, в което се намират няколкото негови броя в Националната библиотека, е почти окаяно – пожълтели, на места окъсани…Свикнали сме да мислим, че в България съпротива срещу социлизма не е имало и неговото разпространение е било почти безпроблемно, но истината не е такава. За нашите деца, за поколенията, които идват след тях дори, е добре да знаят, че са съществували такива бащи като Методий Кусев, които не са били апатични, индиферентни и безразлични към онова, което се е случвало в страната им.

Хора, чиито завети ясно изявяват истината за нашите корени. Всъщност, ето  и части от вестника:

„Защо се наричате Партия на работниците, като никой от вас, както знаем, не е хванал нито рало, нито мотика, нито каквато и да било друга работа.“(бр.1)

В колонката на съобщенията на същия брой: „Научавам, че един от тукашните адвокати, който минавал за ревнител на социализма, в желанието си да види своите идеи реализирани, т.е. да притежава това, което е собственост на други, опитал с измама да присвои наследство на едни сираци.“

Мисли на един социалист в бр.2:

„Такъв социализъм – всичко да е общо и да нямам нищо свое, аз не признавам, признавам социализъм, какъвто е нашият – моето си е мое, чуждото да стане мое, ето това е нашият социализъм. Друго е аз да стана богатичък с чудж имотец и да не ме считат хората за прост. Преди като не бях социалист, никой не ми обръщаше внимание, сега държа речи в общото събрание, и всички ми ръкопляскат.“

И още за подбудите и размислите на социалистите, така точно изявени  във вестника на Кусев:

„Имам голям мерак да стана социалист, та дано някакси и аз да се понаредя като хората, та да видя артък. То, види се, че не ще бъде вече с оран и копан, та рекох да стана социалист.“

Съобщение в брой 14: „Просветната комисия, като плаща на толкова учители, опитала ли се е да погледне и да поразчопли между тях, за да види какви мостри има. Положително не, защото ако беше, щеше да види едно социалистическо трио, което сее разврат и безбожие в душите на учениците. Училищните сгради трябва да се изчистят от тая пасмина, ако искаме децата ни да станат честни и достойни граждани. В следващия брой непременно ще представим портретите на тия трима души. Ние няма да дремем!“