„Напиши това, което виждаш!“

Преди много, много години, векове преди времето, в което живеем сега, в древната земя на Израел се родил и живял авторът на последната глава от Библията, наречена „Откровение на Йоан“. Йоан бил единият от дванайсетте апостоли, следвали Исус през целия Му земен път. Накрая на живота си апостолът, изпратен на заточение на о-в Патмос, могъл да види чудни пророчески картини. Освен, че ги видял, Йоан  разбрал нещо много важно – че те не са само за него – а за да ги предаде на хората, за да ги напише:“Напиши това, което виждаш!“

Мисля си, колко от нас осъзнаваме, че целият ни живот, всъщност, е едно „писане“, едно  предаване – ти предаваш постоянно – позитивни, или не толкова добри послания  с начина, по който живееш, говориш и се държиш. Ние „пишем“ с живота си нашите „послания“ непрекъснато. Не е нужно да си Йоан, за да „напишеш“ нещо и да го предадеш….

Същото е и с историческите истини. Колко от нас, когато разбираме за неща, когато „проглеждаме“ за определени истини, факти, събития и личности, осъзнаваме, че заедно с това върви и отговорността – да предадем, да направим достъпно и за някой друг откритото, особено за поколенията след нас?

Ами, ако става въпрос за дълго афиширани, цитирани стотици пъти през годините в учебници и училища, наизустявани неведнъж… лъжи! Или пък за нагло, упорито и последователно укривани истини?

Преди повече от година, когато четях и изучавах дадени събития и периоди от нашата история, попаднах на фрагменти от факти, отделни мисли, цитирани сведения от архиви и чуждоезични документи за дейността на американските и английски мисионери у нас, за приноса на западната цивилизация в развитието на страната ни, особено в периода в края на 19. и началото на 20. век. Много от нас знаем и сме чели за мисионерите, но вероятно не всички сме чували, а и няма да открием в популярната литература фактите, че в България през обозначения вече период – края на 19. и началото на 20. век е имало елитни западни училища. И това не са били типичните мисионерски учебни заведения, които са функционирали в доста наши села и градове, а едни модерни (за времето си) гимназии и основни училища, получили статута и правата, каквито са имали държавните ни училища. Само в София изследователят Александър Величков (изучавал в детайли част от архивите за американските училища в региона) пише за няколко американски учебни заведения: две детски градини, едно основно училище и един смесен колеж. Освен това, в с. Пордим е имало американско селскостопанско училище, а в Ловеч девическо училище. Авторът прави уговорката, че тъй като архивите са доста на брой и досега не са проучени всичките, можем да говорим единствено за тези училища засега, които са били и най-известните.

В годините преди 1878г. и особено след това, в националните училища в страната ни, за период от време, са използвани американски учебници, преведени от мисионерите. Те били предназначени за мисионерските училища, но са поискани и за другите, тъй като са били много подходящи. Това са  по предметите: анатомия; физиология и хигиена; алгебра; философия. По астрономия също. Част от тия учебници са останали в училищата и през 90-те години след Освобождението, тъй като е нямало по-добри от тях.

В Академичните истории на България, в История на българската литература (изд. на БАН) можем да прочетем за позитивното и повсевместно формиращо влияние на руската обществена мисъл в страната ни, тъй като много от нашите културни дейци, поети, писатели са завършили образованието си по това време в Русия. На изключително малко места обаче можем да открием писано за ключовата роля на западното влияние у нас.

За същите американски училища Величков пише, че през 1925г. в България тези учебни заведения са достигнали  широка  популярност и са получили огромна подкрепа от българската общественост до такава степен, че масово родителите избирали тях за децата си. Констатациите  за непрекъснато нарастващия брой на деца, записали се в американските училища, породили негодуване в някои среди у нас. Затова били създадени Учебни съвети за контрол по тези въпроси. За тези органи –  Съветите –  пише в докладите на МНП  от разглежданите години. Те, заедно с Учебния комитет към същото Министерство, трябвало да започнат „разяснителна работа сред родителите за пренасочване на подрастващите към държавните учебни заведения“.  Отчети с подобен характер – за застрашително нарастващата популярност на училищата се срещат и през следващите години. А в „разяснителната работа„  сред родителите се включила и Българската православна църква.

Това е само един отрязък, няколко реда от архиви и документи за истинската картина на развитието на нашето образование и просветност през представения вече период. А ето и нещо, още по-интересно – за дейността на един човек само – мисионерът Джеймс Кларк:

 Сблъсквайки се с нищетата и непросветеността на българите под турско робство, Кларк решава, че ще е най-полезен, ако започне с образоването на жените и за целта открива в Стара Загора училище за девойки. По-късно открил и училище за момчета в Пловдив. Поради върлуващата малария в двата града Кларк премества училищата в Самоков и те са съществували там чак до 1944 година. Той бързо научил български език, сближил се с българите. Ходил по селата да учи селяните как да обработват земята си, как да отглеждат децата си, как да се грижат за болните, за личната и домашна хигиена. Понякога дори им вадел развалените зъби, за да ги спаси от зъбобол. Скоро д-р Кларк научил и турски език и започнал, покрай другата си работа, да пише писма до султана, в които изтъквал неправдите срещу българския народ…

Е…? Един човек само…! Който бил решен да предаде нещо.

Трябва да знаем истината за тези хора, истината за нашето минало, за стойностните личности, живели преди нас. Мисля си обаче, че тепърва ще се наложи да дълбаем, да изследваме и откриваме действителната история и факти за приноса на западната цивилизация относно формирането ни като нация.

 

 

Библиография:

1.Анева, Н.“Родът Кларк е свързан с България от средата на 19. век“, (в. „Сега“, 2003г.).

2.Величков, Ал. Някои аспекти на развитието на американските училища в България между двете световни войни.

3.Величков, Ал. Американската просветно-благотворителна мисия на Балканите и в Близкия изток.