Панайот Хитов – български революционер, организира чети, самият той застава начело на  такива, води упорита  борба за освобождението на България, близък с Левски, Раковски и Любен Каравелов.

Сам се е научил да чете и пише, след което записва спомените си:

„Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи“.

Изключително деен организатор и участник в Съединението на България.

Заедно с това – ревностен русофил, Още преди войната през 1877 – 78 година е много близък с влиятелни фигури от Русия,  разузнавач е към руското командване. А малко по-късно се движи заедно с Главната квартира на руския имератор.

Съвсем естествено е, след всичко казано до тук,  да предположим, че по времето на Стамболов Панайот Хитов ще се окаже и един от враговете на неговата политика. За самия министър-председател Хитов казва: „Ако не бъде спрян, Стамболов ще опропасти България.“

Малко по-късно лежи в затвора заради борбата си срещу Стамболовото правителство.

Факти, факти..истории!

Разбира се,  целта на тази статия не е да елиминира засугите на никого, нито да заличи нечия признателност. Питам се обаче как е било възможно някои наши  възрожденски просветители  и революционери да са  били толкова пророчески прозорливи относно истината, а други така късогледи и заслепени? Дали това  е било просто заблуда,  или техният личен избор..?

И дали наистина, както четох наскоро в едно изследване, отношението  към Русия през вековете, няма да се окаже един  лакмус,  с който се измерва  истинското родолюбие?  Тест?

А в настоящия момент? Русофили колкото щеш…

Хора, за каква свобода говорим, за какво освобождаване?!

Ето част от написаното по този въпрос от Димитър Маринов, който преполагам няма нужда от допълнително презентиране, тъй като  тук има пуликувани статии за него:

„И днес има люде – и мирски и духовни, които са отчаяни русофили, т.е които вярват, че русите дойдоха да ни освободят и подписването на Санстефанския договор 19 февруари (стар стил) се празнува и днес като ден на нашето освобождение. И тия лица – духовни са всички архиереи, а мирски – видни писатели, държавници и поети (като покойния Вазов), подчинили на руския монархизъм, на руския цар, цялата воля на българския народ. И днес ние виждаме, че тия същи мъже после толкова събития, после толкова свидетелства, останаха все тъй заслепени  русофили и създадоха: Св. Александър Невски, Свободния университет (който е руски университет), паметниците руски – на Шипка, в Плевен, София и другаде, руска семинария, руска гимназия, руско военно училище и пр. явления и строения, които толко напакостиха на държавния живот на България. Когато пиша тия редове (1926 г.), аз съм вече на 81-годишна възраст, много съм чел, много преживех, много съм мислил и, като си припомня големите злини, които ни причини руската дипломация, идвам до голямо недоумение: на какво се дължи туй заслепено русофилство на тия наши мъже, от които има много умни люде…

И България дотогава ще търпи душевно крушение, додето  не измрат тия наши заслепени русофили, които, като покойният Вазов, още не могат да сломят и съкрушат в себе си кумира на русофилството, създадено от тях самите,  в тях през едни времена на наивност и раболепие. Те са на изчезване, но още тормозят нашия държавен живот.’

С една малка поправка – не са на изчезване, господин Маринов, съвсем не са на изчезване!