Интересна конференция е проведена на 19.09. , посветена на темата: „Преподаването на комунизма в нашите учебници“. В представените материали от конференцията и в отзивите на пресата по повод на това събитие, някъде беше изтъкнат фактът, че в училище темите, свързани с тоталитаризма, които включват и българския комунизъм, се преподават в 10 клас в часовете по история. А конкретно за българския комунизъм има определен в програмата само един час.
Реших да проверя тази информация и да прегледам един учебник по история. Той е пред мен и е на изд. „Просвета“, едно от най-популярните български издателства, чиито учебници по различните предмети са доста търсени. Учебникът е издаден 2001г. , преиздаден 2012г.
Нека видим какво пише там. Да, наистина урокът за комунизма в България е само един, предвиден да бъде взет в един учебен час.
„България (1945 – 1989г.)“ е заглавието на урока.
Това, което се предполага да знаят 17 – годишни момчета и момичета относно тоталитарния комунистически режим в България, за Народния съд и комунистическите лагери, е събрано в няколко изречения. Ето написаното за Народния съд:
„Органите на местната власт са прочистени от привърженици на предходния режим, публикувана е Наредба – закон за Народен съд, по силата на която на съдебно преследване са подложени над 11 хил. души.“
И толкова?? Престъпно мълчание толкова години вече! Ами истината?!
Ето друг цитат от същия урок, който би трябвало да представи и опише комунистическите лагери:
„Сталинизацията на политическия режим възпроизвежда в България системата на репресиите по политически причини, лагерите и физическото изтребване както на дейци на антикомунистическата опозиция, така и на дейци на самата компартия.“
И това е всичко!
Следват обясненията за връзките на БГ със СССР, които са наречени: „политика на тясно военнополитическо, икономическо и идеологическо обвързване на България със СССР, крайна проява на което са решенията на ЦК на БКП за най-тясно „сближаване и в перспектива сливане на двете страни.“
??
По-нататък са представени данни за просперитета на населението по време на социализма – наречен „умерен социален просперитет“, за „нарастване на личното потребление“ и т.н.
И накрая за „кризата в обществено-политическата система“ и създаването на неформални групи и синдикални организации през 1989г. и нищо повече. Урокът завършва с пожелателното, че този модел на управление е изисквал „радикална проямна“.
Добре поне, че са вмъкнали това.
Престъпно мълчание, което, както изглежда, си е плод на определена държавна политика.
Приятели, трябва да разкажем на децата си, на младите хора около нас истината за този зловещ тоталитарен режим! Сега повече от всякога е необходимо да им представим фактите относно случилото се през тези тъмни години.
Къде остана ИСТИНАТА за чудовищните убийства на потомците (дъщерята и зетя) на баба Тонка? Защо в учебниците не напишем и за синовете на Райна Княгиня, измрели по комунистическите лагери?
Да им прочетем Спомените на Царица Йоанна за Народния съд…За преследваните и убити писатели, творци, интелигенти – „обезглавяването“ на нашата нация.
Ако не се изправим пред истината за нашето минало, ако не кажем всичко това на поколенията след нас, рискуваме да допуснем то отново да се повтори, макар и в модифициран вариант.