Приказка за къртиците

2013-06-06_03

Голяма енциклопедия „България” - 1 том

Като малка много обичах да ми четат и разказват приказки – баба ми, майка ми. И сега ги обичам. Когато дъщеря ми растеше, много харесвах да седя около нея и да я слушам как си чете различни приказки на глас – толкова изразителност, нюанси и топлина имаше в гласа ѝ, който се променяше съобразно конкретната интонираност на приказката –имаше все пак значение дали е за чаровни принцеси, или за зловещи чудовища…

Спомням си обаче една приказка, която срещнах в няколко варианта – за омагьосаните братя, които заради злобата и омразата, които криели в сърцата си, били превърнати в къртове – слепи къртици. Тяхната сестра обаче толкова много ги обичала, че ги открила на долната земя и ги спасила.  Едно изречение дълбоко ме вълнуваше всеки път, когато четях приказката: “Горчиво заплакало девойчето при вида на слепите си братя…“

Сетих се отново за тази история и за това малко момиче, когато наскоро попаднах на една статия, наречена:“Поколението на незрящите“. Материалът представяше резултати от проведени изследвания сред младите хора в България, които резултати бяха  потресаващи! Оказа се, че само един малък процент от тях знаят истината за комунизма, за Народния съд, за чудовищните саморазправи и убийства по лагерите, за садизма и мракобесието на това тоталитарно управление.

И нищо чудно в това, откъде ли могат да я знаят, след като това е така старателно укривано от тях – в нито един учебник по история например не е написана истината за комунизма, представянето на това управление присъства в няколко изречения суха фактология. Което не е най-страшното – оказва се, че такава е държавната политика в момента в БГ.

Ето един пример – толкова рекламираната „Енциклопедия на България“, 12-томно издание на БАН, 2011г.  беше шумно популяризирана – била с еди-колко си броя снимки и илюстрации, лишена била от каквато и да е политическа пристрастност….Енциклопедия, заменила предишното 7 –томно издание…и т.н. Била предложена за награди някакви, един категоричен успех и престиж за своите автори…

Е, нека погледнем какво има вътре в тази енциклопедия!

Понятието ‚Народен съд“ е обяснено чисто фактологично, без никакво споменаване  на това, което всъщност е представлявал този Народен съд. Само:

Народен съд –  название на временно действащ съд, създаден от правителството на ОФ въз основа на Наредба-закон…, според която са били съдени виновниците за въвличане на България в Световната война от 1944г…Народният съд има 13 състава в София и 80 по различни селища….Образувани са (еди-колко си) процеси с ( …)  подсъдими…

И нищо повече?

???

Ето и статията за Георги Димитров, която прилича по-скоро на презентация на заслугите на някой известен артист или герой, на който му предстой връчване на Нобелова награда, а не на описание на един масов убиец, виновник за смъртта на толкова напълно невинни хора. Нарочно я публикувам почти цялата, спестила съм, може би няколко изречения от изреждането на всичките постове, които е заемал:

Георги Димитров – държавник, деец на българското и международното комунистическо движение. Роден на 30 юни, 1882г. в село Ковачевци. Член на БРП. Член на ЦК на БКП (тесни социалисти). Народен представител (1913-23;  1945-49г.). По време на Пръвата световна война е арестуван и затворен за активна антивоенна дейност. …

През 1920г. е принуден да замине за Съветска Русия. Участва в 3-ти и 4-ти конгрес на Комунистическия интернационал.  Ръководи Септемврийското въстание. Емигрира във Виена и организира Задграничен комитет на БКП. Секретар е на Изпълнителното бюро на Балканската комунистическа федерация. Ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. Арестуван е в Берлин и обвинен за подпалването на Райхстага. След процеса, поради отказа на бълг. правителство да го приеме в страната, получава съветско гражданство. От Москва насочва дейността на БКП. След завръщането си в България, става министър-председател за периода 1946-49г. и генерален секретар на БКП. Под ръководството на Георги Димитров е приета нова Конституция – през 1947г. , разгромена е нелегалната опозиция и е установен тоталитарен модел на управление в България. Умира в санаториума „Барвиха“ край Москва. Тялото му е поставено в Мавзолей в София, а през 1990г. е погребно в Централните софийски гробища. (т.5, стр.1751)

ПОТРЕСАВАЩО!!!

И после – как няма да са слепи поколенията, които идват след нас, как няма да са „незрящи“. Та ИСТИНАТА  е толкова безмилостно скрита от тях! Така престъпно премълчана!

Има ли изход? Да! Просто трябва да им я кажем!

В класовете, на които преподавам – 12-ти, има едно момче, иначе е много незабележим, мълчалив…,но когато веднъж, миналата година, стана въпрос за Русия и за руско-турската война, той просто се изправи  в час, и каза: „Аз знам какво наистина се е случило, баща ми мѝ е разказвал. Не само през 1877-78г., ами и всички други пъти, когато Русия е воювала, тя никога не е имала намерение да ни освобождава! Напротив! Винаги е искала да ни завладее…“

Е, РЕСПЕКТ  към такива бащи! И човекът беше обикновен техник, не учен, не учител…просто баща, решен да каже истината на децата си – и да не ги остави да бъдат манипулирани от системата!

Ами, това е пътят, според мен – просто да кажем  ИСТИНАТА  на това поколение!