Лъгани сме били толкова дълго – години, и години, и години, че забравихме как изглежда Истината – Очите, Ръцете, Лицето…
Забравихме дори това дали въобще сме Го познавали някога…
Привикнахме до толкова с някои лъжи, че не можем да разпознаем самите себе си даже – кои сме, кои сме били преди, как сме изглеждали, какъв е бил гласът ни.
Истината, която често пъти ни среща чрез неколцина обезумели Паисиевци, решени да продължават да викат – до когато трябва – сблъсква се с нас на един от следващите ни погрешни завои!
Истината!
Някой трябва да приеме лудостта (или призива) на Хилендарския монах, да спре да се извинява или оправдава за болката, която изпитва, и да разрови прашните страници на забравеното ни минало.
Много неща трябва да бъдат казани, други извадени на бял свят, лъжите – изобличени, а миналото- разказано така, както наистина се е случило.
„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род…
Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории
Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах – това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно – написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за обикновените българи обикновено и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.“
Истината – на нашия кръстопът!
Моля се този път България да тръгне по верния път!