Вероятно не много хора се замислят над подобни екзистенциални въпроси като Добро и Зло, истина и лъжа, свобода и робство.
Знаем ли всъщност какво е свободата?
И защо ни е толкова трудно да приемем диагнозата на велики личности като Ботев, Каравелов, Илия Йовчев, Методий Кусев, които смело и с неумолима искреност са констатирали : „Народът ни е болен“!?
Философската дълбочина и историческа правдивост на думите им са извирали обаче от сърца, беззаветно предани на България и българското.
Ето как Ботев, в една своя статия, интерпретира въпросите за доброто и злото, за това кой е виновен повече: злият човек, или онези, които безропотно го търпят?
Ние сме свикнали да обвиняваме само ония, които поради своята вродена наклонност към злото и поради своето банкрутирало състояние, са принудени да правят всевъзможни злодейства, т.е. да събличат, да обират и да убиват даже посред пладне тези, които нямат нищо свое. А твърде малко или почти никак не обвиняваме ония, които поради отличителните черти на своя славянски характер. търпят като волове и чакат да дойде Месия и да ги избави от това гнусно и отвратително положение.
Доколко сме прави в това отношение, аз не зная, зная само това, че ако не съществуваха в народа ни такива личности, които имат някакво човешко достойнство, и които в името на човещината възстават и словом, и делом против угнетенията и теглилата на братята си, то нашият народ отдавна вече би заслужил пълно презрение…
Но, както и да е, аз обичам народа си, аз милея за него и затова, при всичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга — и той самият ще чуе гласа на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизиса на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, отколкото търпението…
(Хр. Ботев, „Аз обичам своя народ“. http://macedonia.kroraina.com/hb3/hb3_dopiski_60-69.htm#64)