Ехо от вековете

 

Много сме чували и чели за Захари Стоянов и неговите „Записки“, малко от нас обаче го познаваме като публицист – автор със завидна безкомпромистност и смелост, чиито статии са смущавали не малко хора, по негово време, от правителствения ни елит. Вече ни е познат изразът „Петата колона“, с което име обозначаваме руските агенти в България, хората, продали себе си за пари власт и престиж. И те никак не са малко днес.

Битката срещу тях обаче не е стартирала  в наши дни, на тези народни предатели са се противопоставили, със своето перо и с действията си хора като Захари Стоянов и Методий Кусев.

Дълго време родната ни литература и публицистика умишлено мълчеше относно емблематичните статии, отговори, писма, писани от тези безценни исторически личности преди повече от век.

Дали днес вече успяхме да се справим като нация със своите страхове, малоценности, срам, за да можем най-накрая да видим истината относно нашето минало такава, каквато е била вдействителност – имали сме един елит, пълен с предатели – руски агенти, хора, адепти на едно чуждо господство, проповедници на  официална Русия, чиято единствена цел е била окупирането ни от нея.

Ето как Захари Стоянов (в издадените съвсем наскоро негови статии), гледа на такива хора – руските агенти:

„Съзнаваме, че е грях от наша страна, задето не сме осветлили народа си. Това е нужно, защото нашето съществуване се подкопава и застрашава днес от тези уж благодеяния на официална Русия.

„Додето вие и вашите агенти и вестници не престанете да псувате България и нейния държавен глава, дордето вие отричате на тая България всякакво самостоятелно действие и стремеж, то ние няма да престанем да шибаме вашите руски домогвания.“

Тези думи казахме на един управляващ руското консулство в  България, който беше дошъл да ни моли да спрем своя вестник „Независимост“, да престанем да критикуваме Русия. Но ние това сме го казвали и преди, това ще ни бъде програмата и за напред. Който иска да знае какво поведение ще има вестникът спрямо  „покровителите“ ни, то всеки може да го разбере предварително, като чете „Светлина“, ‚Московские ведомости“…, или пък брошурите на руските адвокати в България.

Колкото повече те хулят своето отечество България, колкото по-безсъвестно викат чужда ръка да дойде и да задуши нашата вътрешна  самостоятелност, толкова повече ние ще бичуваме техния идол.

Тяхната цел е една – да се заслепи българския народ, за да се откаже той да мисли за своята черга, да му се внуши и докаже, че той е тълпа без глас, стадо от безсловесно животни, без минало и бъдеще, без своя воля и инициатива….

Тяхната задача е: „Русия, Русия и пак Русия.“, а туй, което се казва България, за тях е нещо смешно, глупаво и некадърно, достойно само да вика урра, да търпи, да се моли и да се надява на чуждите хора.“

(З. Стоянов, „Средство да имаш врагове“)