Истината

download

Здравейте, приятели!

Напоследък отново си мисля за Стоян Михайловски и неговите прозрения. Например това:

 

Истината е безсмъртна. И като безсмъртна – истината може да чака. Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее.

Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар.

В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство.Такава е съдбата на духовно безоките народи.

 

Колко вярно и мъдро! Все едно говори за настоящето състояние на българина, нали?

А всъщност май винаги (поне по думите на автора) в България Истината се е налагала по този начин. Що за народ сме?

Корави към промяната, апатични – хора, които не само че не познават истинската си история, но и не искат да я знаят… Или не?

Лично аз, се насърчавам, като чета писаното от подобни личности като него, Илия Йовчев, Методий Кусев, Каравелов, Ботев, които преди повече от век са си задавали същите въпроси, като нас, изпитвали са същата болка, наблюдавайки духовното състояние на съвременниците си. Понеже виждам, че будни хора е имало, и винаги ще има, въпросът е накъде клонят везните и дали ще позволим на болшинството апатични и индоленти хора да начертаят бъдещето на тая страна? Или пък ще решим да оставим на децата си едно по-добро наследство?

Има ли някаква, макар и малка, надежда за промяна при нас, какво мислите?

 

Библиография

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=39&WorkID=648&Level=1