Нов народ

Нещо  наистина ново се случва в България – от 22 дни насам, нещо напълно различно! Това е като прохождане на човек с  отдавна закърнели крайници, като проглеждане на слепец…

Защо мисля така?

Докато четях за нашето минало, се натъкнах на интересни истории и приписки. В края на 16. век български дейци се свързват с трансилванския княз  и  започват да го уговарят да стане обединител на долнодунавските народи в борбата им срещу султана (1595г.). Това били архиереи, свещеници,  хора от елита.

Те създали Тайна организация, чиято цел била да спомогне за освобождаването ни от османската власт, агитирали масово народа по села и градове.  Дейците  разчитали главно на помощ отвън и затова помолили  трансилванския княз  да им изпрати няколко хилядна войска на помощ.

Малко след това, през 1597г. била изпратена  българска делегация и до австрийския княз, която имала за цел да го уговори да дойде на помощ на българите с няколко хилядна армия.

В едно известие пък, отново от края на 16. век, българите от няколко села настоятелно молят влашкия княз да ги освободи, те му пращат дори укорителни писма, в които го упрекват, че, ако не се намеси, и тяхното начинание пропадне, тежък грях ще лежи на неговата съвест, а те ще бъдат чисти!

Години след това, знаем, че се заражда и много бързо достига хипертрофични размери русофилството – идолът „дядо Иван“!

Левски е  един от първите идеолози и революционери, които прокламират на висок глас истината, че помощта отвън никога не идва без определени ангажименти, няма безплатна свобода!

„Който ни освободи, той ще ни и пороби!“

Трябваше да минат векове обаче, докато се събуди националното достойнство и самочувствие на българина. Това, което виждаме сега,  е като отговор на молитвите на толкова хора преди нас, може би отговор и на нашите собствени молитви.

Гледайки целият този народ около мен, тая шумна и разноцветна тълпа, имам усещането, че стоя точно по средата на едно несвършващо чудо!

Нещо много красиво!