Откъси от публицистиката на Ботев

 

А ето и откъси от публицистиката на Ботев! Според мен тези редове  нямат никаква нужда от интерпретации, пояснения, анализи. Просто трябва да бъдат прочетени. Казани са от един дълбок мислител и търсеща личност и носят със себе си оня особен вид притегателност, която лъха само от думите  на истински жертвоготовните личности, безумно влюбени в Отечеството си…

И поставят въпроси, въпроси, много въпроси към нас, за които май все още нямаме отговор…. Почти като онова „Народе????“ на Левски.

 

„И сам вече не знаеш какво да мислиш за тоя народ, който търпи така безпрекословно и който не възстава, за да разбие веригите на своето робство и да се отърси от тях….

Аз бих желал да зная ще произведем ли и ние някога нещо човешко, ще бъдем ли някога хора? Това си зависи от нас и от нашата честност. Ако желаем да бъдем свободни хора, то трябва да пожертваме своето спокойствие. Без жертви не може.“

„Бедният ни народ! Той няма писатели, които да разкрият неговия страдалчески живот, няма журналисти, които да му открият новите в съвремемнната наука идеи, няма учители, които да го научат какво да прави, за да се освободи. Развържете му първо ръцете, дайте му хляб. А после му говорете за аргонавтите.“

„Във всеки един народ, в началото на неговото възраждане и приемане на европейската култура и цивилизация, на всяка стъпка се появяват смешни, скръбни и даже възмутителни черти. Погледнете на нашия народ и ще се уверите, че това е така. Маймунство почти във всяко едно отношение. Но за да се поправят тия пороци, е необходимо да имаме такива печатни органи, които по своя специфичен начин да бъдат бич за политическите, литературни и обществени маймуни. „

…………..

„Един от най-лошите навици е да покрие човек истината и с булото на патриотизма да потули нравствената голота на което и да е дело, или лице.Стига сме си вярвали, че с голи думи ще можем да просветим народа. Стига сме лъгали бедния народ  – взимаме парите, а нищо добро да не вършим за него:  обещаваме му, че ще го просветим, без ние самите да сме просветени с науки, изкуства, художествено творчество.“

………………

А какво правят нашите прокопсани народни представители? —Няма вече надежда от правителството. Това трябва да си запише в мозъка всеки българин…..

Предателите и шарлатаните трябва да се преследват безпощадно. Ако те се не срамуват да тъпчат със своите нечисти нозе правото на народа, то защо да се срамувам и аз да прекрача прага на техния развратен живот? Частният живот на човека е тясно свързан с неговата обществена деятелност. Аз ви уверявам, че ако българите  не  ставаха шпиони и ако не предаваха бащите си за един огризан кокал…, то турците отдавна вече биха положили оръжието си. Да живеят подобни “патриоти”!  Аз ви уверявам, че ако в нашето нещастно отечество не бяха тия изроди, то турската държава отдавна вече би се разнизала и сама. Кой ни е крив? Ако честните българи  биха имали повече енергия, то те би трябвало по-напред да пожънат своите собствени ниви, а после вече да косят чуждите ливади. . . Няма помощ! Ние сме изгубени хора. Когато един народ не смее да защищава честта на децата си, то тоя народ е достоен за презиране. Разбира се, че и аз принадлежа към числото на тоя „волски” народ. Аз съм вол, ние сме волове…

Кой е крив? Ние сами. Аз и до днес още не мога да се начудя на нашите българи, на техния заешки характер, на тяхната унизителна покорност и на тяхното безсъвестно мълчание.

С други думи, българският народ е роб на турците, роб на себе си, роб на метала и роб даже на своето образование и просвещение. Погледнете на неговия волски труд, на неговите безчовечни страдания и на неговата даже физиономия, и вие тутакси ще да се уверите, че той действително „работи като вол, събира като пчела и живее като свиня”.

Но, както и да е, а аз обичам народа си, аз милея за него и за това, при всичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще  дойде онова време, когато от една страна ще  се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга — и той самият ще чуе гласа на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизиса на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, отколкото търпението,

…………

Разбира се, че както всяка една разумна личност, така и всеки колко-годе събуден народ, който е призован да вземе участие в нравственото и умственото развитие на човечеството, преди всичко е длъжен да си избере някаква определена цел за своя живот, пък тогава вече да търси средства за нейното постигане, и тогава вече да избира тоя или оня исторически път. Вярно ли е това наше убеждение или не е, ние не можем тук да се разпростираме и да разсъждаваме, но като погледнем в какво положение се намира нашият народ, какви са действията на неговите предводители, пастири и учители и какво направление имат стремежите на нашето така наречено младо поколение, то достигаме до убеждението, че у нас не съществува нито определена цел, нито честни и искрени действия, нито пък разумни и съвременни стремежи.

Всеки, който познава по-отблизо българския народ и който не е привикнал да гледа на страдащото човечество през призмата на дипломатическото благоразумие и от върха на днешният политически разврат,  още от пръв поглед ще да се убеди, че такъв „щастлив и безопасен“ живот, какъвто живее тоя нещастен и полуубит народ (като нашия), не живеят даже и домашните четвероноги в Европа. А при все това ние виждаме, че нашите предводители, пастири и учители имат съвсем противоположно мнение за своя народ. Те са се обесили на неговата шия в името на науката, на образованието и на неговите даже свещени исторически и човешки права, ласкаят го с някакъв си напредък в просвещението и в цивилизацията (в робството и в теглилата) и мислят, че с това те решават задачата на неговото бъдещо политическо съществуване, или ако не, то поне това, че го приготвят за едно по-добро и по-щастливо положение.

……….

Народът, притиснат и нравствено, и материално, не обръща почти никакво внимание на това, което става около него; оре своята обляна с кръв и  сълзи земя и едва ли счита себе си за нещо по-горно от своя добитък.
Дори и  понякога и да се появява у него стремеж да излезе от това скотско състояние, то този стремеж  не се простира по-нататък от онзи инстинкт, с който и волът желае да строши хомота, и птицата да изхвръкне из кафеза, и рибата да изскокне из мрежата. Разбира се, че при такова едно безотрадно положение на нашия народ длъжността на всеки честен и способен патриот е да се поддържа и да се развива тоя инстинкт. Но в това отношение нашите цариградски патриоти и   журналисти изпълняват ли своята длъжност? Колкото и да е жестока нашата присъда, ние ще  отговорим отрицателно. Цяло половин столетие вече става, откакто ние броим епохата на нашето възрождение и при всичкия видим прогрес в образованието и в развитието на известна една част от народа,  при всичкия си оптимизъм, ние не можеме да забележим никакво решително подобрение в неговия многострадален живот. Коя е причината на това? Причината е тази, че както за всяка една личност отделно, така и за цял народ въобще, преди всичко е потребно това условие, което човечеството нарича свобода и за което и у нас даже е пролеяно не малко количество кръв и мастило.