Петко Славейков за свободата в образованието

Вероятно за всеки образован българин името на Петко Славейков е емблематично, що се отнася до нашата културно- политическа, литературна и гражданска дейност в предосвобожденската епоха и след това. Май няма дете, което да не е чувало, или пък да не е съвсем естествено и непринудено наизустявало ритмичните хумористични редове на Славейковото стихотворение „Малък Пенчо“: Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенчо го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде. Известни са и басните на Петко Славейков: „Врана и лисица“,  „Магаре и жаба“, „Лисица и шипка“,  „Градинар и куче“ и други. Петко Рачов Славейков,  роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, е ключова личност  в края на 19 век. Най-често обаче, когато говорим и пишем за него, когато разказваме на децата си за баща и син Славейкови, ние споменаваме именно тези познати вече факти за тях. А някак подминаваме, или просто не знаем онези „детайли“ от живота и делото на Петко Славейков у нас, които му придават една истинска и запомняща се идентичност. Като публицист той издава вестниците:“Гайда“ (1863-1867), „Македония“ (1866-1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872-1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873-1874), „Костурка“ (1874). Славейков е и един от ръководителите на борбата ни за независима църква. По-късно става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Но дори и това не е най-същественото за него. Това, върху което би трябвало да поставим акцент, е въпросът за прогресивните за времето си демократично мислене, идеи и действия на Петко Славейков. Освен преводът на Библията, извършен съвместно с американските мисионери, нашият възрожденец изгражда едни доста добри и изключително близки приятелски взаимоотношения с някои от мисионерите. Вестникът му „Македония“ се превръща ( в една голяма част) в инкубатор на демократизъм, републикански принципи, в него се провеждат рекламни кампании на Робърт Колеж, присъстват статии в защита на протестантството. Славейков чете, изучава и възприема като жив пример за високо развито обществено устройство американския модел – най-вече в образованието. Затова той пише: Преди всичко трябва да се отбележи, че законите в Америка дават съвършена свобода на цялото население да напредва в наука, изкуство и търговия. И не само да се учи, но и да упражнява способностите си. Няма да сбъркам, ако кажа, че в Америка има свобода. А под думата „свобода“ американецът има предвид, че той има право и разрешение да учи това, което намира за полезно и след като се е учил, той има право да упражнява своите способности (умствени и физически), за да постигне своите цели.[1] Децентрализирането на образованието, свободата и независимостта на училищата от правителството е необходимо условие и според Славейков, и по думите на Каравелов, ако искаме да видим прогресивно развитие в нашето образование, и тук отново е зададен моделът на САЩ: Във всички държави всяка година се харчат големи суми за училищен бюджет. Само в Съединените щати няма училищни бюджети, но грижите за разноските на училищата са поставени на самите общини. Там, където всичките грижи за поддържането и управлението на училищата са в ръцете на правителството, там слабо се постигат целите на обучението.[2] Използвайки същия си вестник, горе-долу по същото време, „дядо Славейков“ ще се провикне: Ако метнем поглед през океана и дойдем в Съединените държави на Америка, ние ще намерим едно поразително доказателство за онова, което искаме да докажем. Там, където няма невежи хора, то и злочестините и сиромашията са по-редки. Всеки, който е приготвен от училището за добра работа, може да си спечели, ако иска, добро положение.[3]

[1] Славейков П.Р. в. „Македония“, 1871г. [2] Пак там. [3] Славейков, П.Р. Народното просвещение. Македония, 1871г.