Райна Княгиня

Raina-Popgeorgieva

Здравейте, приятели!

Още преди години ми попадна за първи път оригиналната автобиография на Райна Княгиня, копие от която е публикувано в един сборник, без изменения и съкращения. Много е ценно да се четат именно подобни източници, които са самите извори за нашата история, а не просто метатекст с анализите и коментарите на някого.

И затова, лично аз, предпочитам документалистиката – спомени, архиви, мемоари, писма, очерци.

И относно Райна Княгиня – колко пъти (особено по времето на комунизма) ние сме виждали картини с нейния образ, на които една силна, могъща (едва ли не), жена с мъжествено излъчване и втрещяващ поглед гледа от стената. А самата тя си е била много, много обикновена. Или пък не…?

Кой знае…

Публикувам тук откъси от нейната автобиография, конкретно от времето, което е прекарала в турските затвори. Тези редове, които чета за пореден път вече, ме накараха да се замисля над въпросите за свободата, родолюбието, смелостта, животът и смъртта…

Повечето от нас знаем, че в нашата страна, и не само тук, ако искаш да вървиш срещу течението, да повлияеш, да се бориш за свободата си, със сигурност ще срещенеш опозиция,  чака те нелек път. Историята ни го е доказала. Самата Райна преминава през много изпитания – вътрешни и външни страдания, по време на дните, които прекарва в тъмницата. Ето какво пише тя:

Напоследък здравето ми постепенно се влоши, започнах да не спя нощем и често молех Бога да ме прибере, защото този живот отдавна ми беше опротивял, а не можех да намеря никакво средство да се избавя от него…Явно, че те искаха да умра от бавна смърт….Силите на моя по природа здрав организъм, постепенно отслабваха. Аз все слабеех и слабеех, а тялото ми ставаше по-отпуснато и вдървено, главата ми тежеше постоянно….

Ето обаче  начинът, по който тя се е държала, отстоявайи вярата си и собствения си избор, по същото това време, докато е била с немощно, болно тяло и изтерзана душа, докато траели почти ежедневните разпити:

Върнаха ме обратно в килията, където след няколко минути влезе цяла тълпа туркини. Една от тях се приближи…и започна на български:“Здравей, княгиньо, видя ли тоя млад момък, който беше преди малко? Той е син на един богат турчин и ме изпрати да ти кажа, че ако си съгласна да приемеш мохамеданството, той ще те пусне оттука още утре и след това ще се ожени за тебе.“ Кажи му – отвърнах аз – да помоли да не ме безпокоят, защото аз скоро ще бъда на онзи свят. Тя дълго ме уговаряше, но аз останах безмълвна.

Времето, прекарано в затвора, е тежко и мъчително за момичето, което по същото това време е било почти на годините на дъщеря ми.

Накрая Райна Княгиня е освободена, благодарение на съвсем навременната и спасителна намеса на Макгахан, Скайлър и др., за които тя пише в края на биографията си своите благодарствени редове.

Със сигурност в тази кратичка автобиография доста неща са премълчани, известно е, че издевателствата върху нея, изнасилванията не са били малко. А знаем също така за далеч по- ужасното издевателство, което комунистическите репресии извършиха над нейните синове години по-късно. И по тази тема има отделна статия в блога.

Но за мен лично тук, в тия редове, прозира един толкова земен и едновременно с това героичен и извисен живот. И възникват въпросите – какво всъщност е героизмът, докъде достигат лимитите на човешкото и къде точно започва бесмъртието… ? Или то също си е нещо съвсем човешко.

Замислям се и за всички тия хора, които останаха в пантеона на народната памет, като Левски, Раковски, Ботев… ако се заровим в  писмата и публицистиката им, в спомените на техни близки, ще се сблъскаме с едни съвсем обикновени, прости и сърдечни младежи, които също са се наслаждавали на радостта на живота, той е бил пред тях. Но в един момент, когато настъпва критичното време на съдбоносните решения, са избрали да се посветят на нещо по-голямо и така реално да докажат своето родолюбие:

-Е, а ти беше ли между въстанниците?

-Може да ви се стори странно, но истината е, че бях!

-В такъв случай ти имаше ли сабя, пушка, револвер?

-Сабя и револвер имах, но пушка нямах.

 

Библиография:

1.Автобиография на Райна Княгиня, „Сб. „Райна Княгиня“.