Съкровища: вестник „Родолюбец“

Резултат с изображение за съкровища

Всяка страна си има своите ключови личности, живели в различни времена и сезони; хора, които смайват  обикновения човешки ум, предизвикват, слисват…

Те сякаш стоят на пределите на вековете и събират в едно човешката история, заедно с  толкова различните нейни поколения. Изпълват със смисъл нашето съществуване чрез силата на своите послания. Хора, които през времето на своя живот са полагали истинските, здравите основи в нацията ни…

Такъв човек за мен е Илия Йовчев. Една личност, много малко позната у нас, за чийто живот, дейност и история тепърва предстои да се говори…

Неговият вестник „Родолюбец“ – няколко пъти забраняван от тогавашното правителство, а авторът гонен от страната – съдържа едно невероятно тематично богатство. Това е първият български вестник, който е предназначен за цялото семейство и където всеки един – мъжете, жените, девойките, младежите, децата дори, може да открие по нещо за себе си. Ето извадки от отделни статии:

Изкуството да се живее

Изкуството да се живее заслужава да стои редом с най-изящните изкуства на света. Това е изкуство да знаеш как да използваш ресурсите на живота по най-добрия начин, да извличаш доброто от всяко нещо. Да се живее щастливо е голямо изкуство!

Щастието не е като един голям и хубав бисер, то се състои от куп малки и обикновени бисери, които събрани заедно, образуват едно привлекателно цяло! Щастието е съставено от удоволствията на малките приятности, които са пръснати по обикновените пътеки на живота! Щастието е удоволствието, което ти доставя извършването на обикновените ти задължения по верен и почтен начин.

( в. „Родолюбец“, 1897г., бр.37)

За църквите

Духовният механизъм се е завъртял в църквите ни и продължава да си се върти, като всеки изкуствен механизъм, който се върти, без да съобразява движенията си с изискванията на окръжаващите го обстоятелства и с действителността.  Каквото сме наследили от древността, онова от нашата религия, което е успяло да устои на гръцката опресия, това поддържа и до днес духовенството ни без чувствителни изменения. В църквите ни всичко е обрядно и непонятно за хората. Нашите пастири са изоставили обществения живот на няколко вида хищни вълци, които  безмилостно изпояждат  цялата жизненост на народа ни…

(в.“Родолюбец“, 1898, бр.72)

 

Висшата цел на ученето

Ученето променя пределите на нашия свят отвъд  ограниченията на опитностите ни. То разширява умствената ни активност. Ученето размножава приятелите ни. То е ключът към съкровищницата с богатствата на миналите векове, ученето ни среща с мъдрите личности от миналото и настоящето. То сваля звездите за нас и ни открива тайните на вселената. Разширява умствения ни простор, за да можем да видим повече от безконечния кръгозор около нас.

Най-висшата цел на ученето е търсене на истината. Най-голямото вдъхновение за това е любовта към нея. А плодът, висшата награда е, че се научаваме да обичаме и познаваме тази истина.

(в.“Родолюбец“, 1897, бр.40)