All posts for the month март, 2014

Спомени за Димитър Талев като концлагерист в мина „Куциян“

  Димитър Талев е един от основните матуритетни автори, които присъстват в изпитната програма на зрелостните ежегодни изпити за 12.клас. В учебниците  и препоръчаната научна литература – елитна библиография, която всеки преподавател има отговорността да осигури на младите хора, ще открием безкрайни редове с анализи, интерпретации, резюмета, планове за съчинения – все за Димитър Талев […]

Методий Кусев и социалистите – една почти невероятна история

  Методий Кусев, чието истинско име е Тодор Кусев, е един от водачите на движението ни за църковна независимост, старозагорски митрополит и активен обществен деец. Методий Кусев е известен и с ключовите си прозрения относно проказата на русофилството, която все още си се разпространява сред народа ни, и в този блог има статия за това. […]

Авантюрите на руския царизъм, или някои същностни особености и деформации в народностната ни характерология и психология, предавани от поколение на поколение с векове.

  Да, малко дълго е заглавието, дълга е и статията, но си струва! Книгата „Авантюрите на руския царизъм“ , която в момента чета, представлява сборник с документи от Руския окупационен фонд, за който сборник вече има статия в този блог. Да, повечето хора  знаем за имперските амбиции на Русия, известно ни е също, че последното […]

Димитър Димов и тоталитарните критици.

„Тютюн“- едно от най-актуалните и често интерпретирани произведения на Димов, част  от матуритетната програма за 12-ти клас, преподавам го в момента. Как може обаче да преподаваш Димов и да не кажеш на всички тия млади хора какво всъщност е преживял този човек, след като издава романа си , книга,  която, така или иначе, се оказва […]

Тревожни въпроси

Светът около нас сякаш безнадеждно обеднява. Бездомни и безродни скитат случайни спомени за едно отминало време, като стари улични музиканти, просещи шепа внимание, стиска уют… Нашият свят безвъзвратно осиротява от своите идеали, тъжен, като оня свободолюбец Дон Кихот, остарял и помъдрял на своя смъртен одър – без мечти, без идеали, без илюзии – напълно „излекуван“ […]