All posts in category Размисли

Истината

Здравейте, приятели! Напоследък отново си мисля за Стоян Михайловски и неговите прозрения. Например това:   Истината е безсмъртна. И като безсмъртна – истината може да чака. Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и […]

„Горчиви свитъци“, или ИСТИНИТЕ на Илия Йовчев за нас

Сегашна и бъдеща България   А сега нека да погледнем към нашенското православие. То е едно от големите народни нещастия, дошли върху нас заради особеностите в политическия ни живот, на който сме били изложени. След създаването на независимата ни екзархия, у нас не се намериха достатъчно просветени и  родолюбиви пастири, които заемат местата на гръцките […]

Ръката на Татко

  Този спомен е толкова жив и истински в мен, така жарък и неустоим като детски плач. Споменът за ръката на татко. Обичах това „място“, обичах тази ръка. Каквото и изпитание да стоеше пред мен, или пък страдание, през което трябваше да мина, аз знаех, че винаги мога да се „скрия“ там – да се […]

Стотици Санчопансовци и само един Дон Кихот

  Едни емблематични редове от Вазовия разказ „Кардашев на лов“, някакси  естествено породиха въпросите, които според мен не бива да бъдат отправяни единствено към тези 17-18-годишни единадесетокласници, на които се преподава  произведението, а по-скоро, май ние трябва да си ги зададем. Ето какво казва Вазов чрез своя герой: Всичко у нас има посредствена, пошла, обикновена […]

Разпилените късчета РОДОЛЮБИЕ. Забравените ЗАВЕТИ

Преди да стане партийна повеля, преди да бъде превърнат в официално и задължително чувство, което всеки българин  би трябвало да изпитва, преди да започнем постоянно да говорим и пишем за него –  ПАТРИОТИЗМЪТ бе част от духа и ценностите на Възраждането. „Малки“, обикновени хора, с не толкова обикновени мечти и идеали, полагаха сърцата и живота […]

Малко размисли за наследството

Човешките родословия са много интересна тема за изследване. Да…, феноменът „наследствено предаване“ е забележителен. Лично аз наблюдавам обаче, че повечето пъти ние, хората, сме свикнали да поставяме акцент върху негативите, които носи онаследяването. Говорим за отрицателни наследствени черти, за така нареченото обременяване, с което се налага понякога години наред да се борим. И упорито продължаваме […]

Мъдрости на повече от 120 години или из древните списания….

  Преди месеци ми попаднаха няколко заглавия на вестници и списания, издавани у нас през 1892-93г. и след това. Реших да споделя интересни мисли от едно списание „Християнски свят“, което е излизало в България от 1892г. до 1937. В списанието съществуват няколко постоянни рубрики: „Наука и техника“; ‘За младите“ и др., в които са публикувани […]

Някои редове за….Русия

  Захари Стоянов „Средство да имаш врагове“: „Не поддръжа ли самата руска дипломация в България всичките предатели и подлеци, които са продали и народ, и отечество? Кажете! Не сме ли в правото си да кажем, че руското правителство мрази и ненавижда всички честни и свободни хора, било то князе или отделни личности? Сиромаси, българи, какво […]

Тревожни въпроси

Светът около нас сякаш безнадеждно обеднява. Бездомни и безродни скитат случайни спомени за едно отминало време, като стари улични музиканти, просещи шепа внимание, стиска уют… Нашият свят безвъзвратно осиротява от своите идеали, тъжен, като оня свободолюбец Дон Кихот, остарял и помъдрял на своя смъртен одър – без мечти, без идеали, без илюзии – напълно „излекуван“ […]

Мечта

  Две протегнати ръце с набраздени длани! Топла прегръдка! Ярко жълт минзухар… Мирис на  крехка трева, песен на щурци! Стиска ароматно сено. Дълги летни нощи, пълни с много тайни, заровени в детски шепи! Пленничество! Страдание! Завет!  Левски… Караджата –наречен от турците, малко преди смъртта си, „българският крал“. И много  безименни бащи – всеки със своето скрито съкровище.  Мечти, […]